В големия град хората умеят да се програмират. Правят го автоматично и без усилие. От ненужната информация не се освобождават, защото просто не й дават възможност да стигне до тях. Ежедневно долавят чужди разговори – прозаични, битови, невпачатляващи с нищо, неизискващи реакция и ангажираност. И още необърнали гръб и неотминали, ей така, за секунда ги забравят.
Все едно тъкмо да зазвучи началото на песента „Синева“ на Васил Найденов – „Ти отмина, ти отмина...“ – и дотам да свърши. Прагът им на чувствителност към нещата „извън“ тях е плашещо „долу“. Но понякога, за да оправдаем човешкото в себе си, съдбата ни сблъсква със ситуации, които не можем да подминем с лека ръка. Те изглеждат досущ като гореспоменатите, но успяват да разбъркат нещо вътре в теб, докосват те и създават трайно безпокойство. Ситуацията минава и заминава, но по никое време отново започва да те буторясва (баба ми го казваше, когато нещо я ядосваше; ако има такава дума – от шопския край ще да е). Хем не си я искал, хем се чувстваш ангажиран да мислиш за нея и се питаш какво пък чак толкова е станало!
Но и на мен да ми се случи поне веднъж – да ме изкарат от логичното ми идилично до идиотизъм равновесие за нещата от живота и сега да описвам с емоции, а не с ум. Това е една 15-минутна история за времето извън „моята матрица“ – потвърждение, че светът е голям и провокации дебнат отвсякъде.
От добрите дни е – свършвам работа навреме, лесно си намирам място в трамвая, а вътре, въпреки горещината, се диша. На следващата спирка се качват две жени, около 40- годишни, хващат се за металната дръжка на моята седалка и започват да разговарят. Отново се движим. Едната жена, на която ще дам името Витка (без причина) с приповдигнат тон започва разпалено да обяснява на нейната позната нещо за рождения ден на дъщеря й – момиче в детската градина. Нарастващият глад и мислите за вечеря не са достатъчни да заглушат разговора над главата ми. Предавам се, отправям празен поглед през прозореца и разбирам, че съм си забравила слушалките.
Прочети повече ТУК.
)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)