БАН: До 2030 г. няма да настигнем европейците по доходи (видео)

От БАН уточниха още, че са проучили съотношението на българските емигранти в Испания, и едва 2% проявяват интерес да гласуват на изборите у нас.

От Института за икономически изследвания при БАН представиха прогнозни оценки за икономическото развитие на България за периода 2016-2018 г. Тази година учените се фокусират върху въпроса как аграрният сектор и неговият потенциал стимулира икономическото развитие в страната ни. Също така в изследването е проследена зависимостта между регионалните развития и формирането на миграционните нагласи, предаде репортер на Novini.bg.

Според учените се затвърждава тенденцията да намаляват трудовите ресурси у нас. Резултатите от изследването им показват, че работната сила в страната ни е застаряваща, растежът на пазара ще бъде ограничен от гледна точка на трудовия ресурс и през следващите години ще има близо 400 000 души недостиг на пазара на труда. Една от причините за това са ниските доходи на трудещите се в България. От БАН заявиха, че до 2030 г. няма да можем да настигнем по заплащане европейците, като уточниха, че все още получаваме шест пъти по-ниски от тези в страните от Европейския съюз.

Икономистите смятат, че изпращаните от емигрантите пари не помагат за развитието на местната икономика, тъй като тези средства не са насочени за създаване и развитие на бизнес у нас. Ние трябва да провеждаме ясна политика и да имаме позиция какви емигранти искаме да привлечем, какъв вид да бъдат те, с какво образование и качества, смятат от БАН.

Направеният анализ за аграрния сектор показва, че при сегашната му структура и организация се открояват съществени рискове и препятствия за разгръщане на потенциала му като съществен фактор за икономическото развитие. Оказва се, че малък процент от предлаганите стоки на пазара у нас са от български производители – само 7% от ябълките и 22% от доматите. Учените препоръчват, за да се преодолее кризата, да бъдат създадени по-добри условия за трудова реализация на регионално ниво чрез намаляване на съществуващите регионални дисбаланси.