Експерти: Ситуацията е бъдеще без бъдеще, трудът вече не е ценност за младите хора

По думите й вероятно печалбите от такова предприемачеството ще дойдат по-бавно, но бизнесът в България трябва да престане да се възприема като дейност, която носи несметни богатства за бързо време.

Не демографската ситуация в страната, а тъжното заключение, че трудът вече не е ценност за младите хора, е по-големият проблем за развитието на предприемачеството в България. Около това заключение се обединиха експерти на работна дискусия "Демографската ситуация в България - изчезващ вид ли са младите предприемачи" в Българската стопанска камара.

Младежите не желаят да започнат работа за заплата под 1000 лева, а за работодателите вече се налага да въвеждат бонуси "редовно явяване на работа", за да накарат младите хора да идват на работното си място всеки ден, обясниха професор д-р Катя Владимирова от Института за изследване на населението и човека към БАН и Иво Царев, председател на Управителния съвет на Стопанската камара - Смолян, където има школа за обучение на млади предприемачи.

Младежите, които нито работят, нито учат в България са вероятно около 300 хиляди, каза Катя Владимирова. По думите й от този факт загубите за икономиката ни са много големи. Щетите не могат да се равняват дори и от тези от външна емиграция. Експертът цитира данни, според които две трети от намалението на населението в страната се дължи на превес на смъртността над раждаемостта, а на емиграция - една трета.

Владимирова посочи, че намалява делът и броят на населението до трудоспособна възраст 16 години - от 21,6 на сто през 1990 г. до 14,6 на сто през 2010 г. , но последните години остава непроменено. Населението в трудоспособна възраст се увеличава от 55.5 на сто на 62.7 на сто от 1990 г. до 2010 година и неизменен остава през последното десетилетие делът на населението от високите възрастови групи - под 23 на сто.

Според Катя Владимирова тези данни могат да се тълкуват, че имаме достатъчно население, проблем обаче е ниската икономическа активност на трудоспособното население и високият дял на хората, които нито учат, нито работят. Проф. Владимирова смята, че за този проблем не се говори достатъчно в обществото, а всички търпим загуба от хората, които нито плащат данъци, нито се осигуряват.
Тези младежи се издържат най-често от родители в чужбина. Те изпитват страх, че ако започнат работа, ще изгубят родителската издръжка, която обикновено е по-висока от заплата, която биха получавали, обясни Катя Владимирова. Според нея вече никой в България не смята, че с труд ще стане по-богат. Владимирова призова за управленски решения, насочени към групата на нищоправещите, която до голяма степен ще определя бъдещето на страната.

Необходими са ниши за развитие на предприемачеството са развиване на бизнес, насочен към културна и социална активност на възрастните хора, както и за грижа и алтернативни форми на образование за децата, смята Владимирова. Тя посочи, че е крайно време възрастните да спрат да бъдат възприемани като хора, които си стоят вкъщи и ходят само по магазините и лекарите, а политиците да се сещат за тях само по избори. Те имат нужда от активен живот и младите предприемачи трябва да се възползват от това, каза проф. Катя Владимирова.

Иво Царев от Регионалната стопанска камара в Смолян обясни, че фирма в региона със 700 работника дава 100 лева допълнителен месечен бонус, за да гарантира присъствието на работниците всеки ден на работното място. По думите му една от фирмите в региона от автомобилната индустрия е загубила 14 милиона лева инвестиция, заради това, че не може да намери квалифицирани кадри.

Ситуацията е бъдеще без бъдеще, обобщи председателят на Националната асоциация на младите предприемачи Ивета Стефанова. Тя посочи, че в България от средното образование излизат неграмотни деца без мотивация да учат, да се развиват, защото някой ги издържа и отказват да работят за заплати от по 500 - 600 лева. По думите й това е сериозен проблем, защото, когато някой реши да се занимава с предприемаческа дейност, кадри няма.

Проблем е и финансирането, каза Стефанова и допълни, че това че "едни банки са готови да подпомогнат младите хора" е само добра рекламна кампания, а на практика това не се случва. Административните пречки не дават сигурност на идеята за бизнес, а липсата на държавна политика за стимулиране на предприемачеството допълнително спъва всяка инициатива, каза Стефанова.

Младите хора могат да бъдат задържани в България, ако още от осми клас се организират курсове по по-сложно програмиране, смята Иво Царев. Той обясни, че в Смолян има чужди IT фирми, които започват работа и в осем вечерта, но младежите работят с желание там, заради по-високото заплащане. Според него добрият интернет в България позволява развитието на този бизнес.

От БАН вече предупредихме, че сериозен проблем за българската икономика е, че няма профилиране, каза директорът на Института за изследване на населението и човека при БАН доц. д-р Антоанета Христова. Според нея страната ни трябва да използва тези ресурси, с които се различаваме от целия свят - минерална вода, която създава възможности за развитие на СПА процедури, и това, че сме една от най-богатите страни на билки и имаме ресурс за производство на лекарства на базата на растения и билки. Имаме институти, които разработват това, има екониша, която да ни направи качествено място, която да печели от това, което природата и Господ са ни дали, а не го ползваме, допълни доц. Христова, цитирана от БТА.

Според нея липсват и демографски специалисти, които да правят профилиране на страната по региони. Необходимо е ефективно обслужване на увеличаващото се възрастно население, политики към малцинствата, външна политика за привличане на българи отвън, смятат от БАН.

От Българската академия на науките предлагат да започне и обучение на специалисти по демография, подготвени комплексно по статистика, социология, психология, история, но по думите на Христова има съпротива от висшите училища, само от едно са проявили интерес, въпреки тежката демографска ситуация.