ГИТ ще следи за законодателството при наемане на чужденци

ГИТ ще следи за спазване на законодателството при наемане на чужденци, съобщиха от пресцентъра на Главната инспекция по труда.

Този режим е разписан основно в новия Закон за трудовата миграция и трудовата мобилност (ЗТМТМ), обнародван в Държавен вестник и в сила от 21 май тази година.

За унифициране на начините и критериите на всички структури на АЗ при осъществяване на контрола за заетостта на чужденци са изготвени специални указания до инспекторите по труда. Санкциите за незаконно наети работници са между 1500 лв. и 15 000 лева.

Във връзка с началото на активния летен туристически сезон и декларираните публично намерения на работодатели в туризма да наемат граждани на други държави заради недостига на работна ръка у нас, ГИТ напомня, че в законодателството е регламентиран специален режим за полагане на труд от чужденци у нас.

Инспекторите по труда проверяват за наличие на съответния тип разрешения за пребиване и работа, издадени от органите на МВР, или разрешения за достъп до българския пазар на труда, включително за извършване на дейност на свободна практика, издавани от изпълнителния директор на Агенция по заетостта (АЗ). Ще се проверяват и подадени декларации от работодателите, че командированите при тях чуждестранни работници ще работят при не по-лоши условия на труд от регламентираните в българското трудовото законодателство, както и за регистриране в АЗ на краткосрочната заетост. Ще се следи също за възнагражденията на чужденците, тъй като законодателството е регламентирало в някои случаи минимално заплащане за тях, за подадени уведомления за фактическото започване на работа от тях и за наличието на други необходими документи.

Работодателите трябва да знаят, че законът ги задължава да съхраняват нотариално заверено копие от документа за работа и пребиваване на чужденеца през целия период на полагането на труд. Те са длъжни да уведомят ГИТ в седемдневен срок от действителното започване на работа на чужденеца - гражданин на трета страна.

Чужденецът може да полага труд единствено при работодателя, за който има разрешение, и характерът на работата му следва да отговаря на полученото разрешение. Той трябва да е извън територията на страната към момента на подаване на искането за достъп до българския пазар на труда и до получаването му.