5 години затвор за експолицай, обвинен в разпространяване на наркотици

Решението на Апелативен съд Велико Търново подлежи на обжалване и протест в 15 дневен срок пред Върховния касационен съд.

С решение на Апелативен съд - Велико Търново бе изцяло потвърдена присъда от 5 г. лишаване от свобода и 12 хил. лв. глоба за бивш полицай, обвинен в разпространяване на наркотици. Това съобщиха от пресцентъра на Съда.

Окръжен съд е признал подсъдимия Марин С. Т. за виновен в това, че през периода 02.04.2013-10.04.2013 г. (през този период подсъдимият е бил полицейски служител в структурите на ОДМВР-В.Търново) при условията на продължавано престъпление, през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и еднородност на вината, е извършил престъплението. На основание чл. 354а, ал. 1, приложение 5, хип. 1., вр. чл. 26, вр. чл. 36 и чл. 54 от НК, Марин С. Т. е осъден от първоинстанционния съд на 5 години лишаване от свобода, които да се изтърпят при общ режим в затворническо общежитие от открит тип, както и да плати 12 000 лева глоба в полза на държавата.

Със същата присъда, Окръжен съд Велико Търново е признал за виновен подсъдимият Калин К. А. в това, че на 08.04.2013 г. придобил от Марин С. Т. и държал до 11.04.2013 г. в гр. Велико Търново, в гараж на улица „Елин Пелин” във Велико Търново (който ползвал под наем), без надлежно разрешително, в нарушение на разпоредбата по чл. 30 ЗКНВП, марихуана – две разфасовки с тегло 95 гр. и 96 гр., на обща стойност 1146 лева, представляващи високорисково наркотично вещество. Калин К. А. е признат за невинен да е придобил и държал посоченото наркотично вещество с цел разпространение.

На основание чл. 354а, ал. 3, т. 4, вр. чл. 36 и чл. 54 от НК, съдът наложил на Калин К. А. наказание от 1 година лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален „строг” режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип, както и да плати 2000 лева глоба в полза на държавата.

Срещу присъдата на Окръжен съд са били подадени жалби от защитниците и на двамата подсъдими. В жалбите се навеждат доводи за неправилност, нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. На основание подадените жалби, в Апелативен съд е образувано въззивно наказателно от общ характер дело 81/2016 г. След проведено заседание на 09.05.2016 г., ВТАС е обявил делото за решаване.

В своите мотиви, съставът на въззивния съд сочи, че макар част от доводите на защитата, свързани с нарушения, допуснати на фаза досъдебно и съдебно производство да са основателни, те не водят до опорочаване на постановения съдебен акт, което да налага отмяна на присъдата на Окръжен съд и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Магистратите приемат изцяло фактическата обстановка, възприета от първонстанционния съд, както и изводите по отношение на правната квалификация и отговорността на подсъдимите.

Въззивният съд изцяло е възприел изводите на ВТОС и по отношение на размера на наложените наказания. В мотивите си, съставът е посочил, че по отношение на Марин С. Т. единствено смекчаващо вината обстоятелство е чистото му съдебно минало, но от друга страна е отчел като отегчаващо вината обстоятелство това, че е бил полицай, което допълнително прави още по-укоримо извършеното от него. Отчел е законосъобразно и броя на деянията, включени в състава на продължаваното престъпление - три на брой. Според въззивният съд следва да се обсъди като отегчаващо вината обстоятелство немалкото количество наркотично вещество, което възлиза на 653 гр., както и немалката стойност на това количество наркотично вещество – общо на стойност 3920,67 лв. С оглед посоченото, съставът е счел, че наказанията „лишаване от свобода” и „глоба” правилно са определени около средния размер за това деяние (Наказателният кодекс предвижда от 2 до 8 години лишаване от свобода и глоба от 5000 до 20 000 лв. за престъпленията по чл. 354 ал 1). Съставът на ВТАС споделя и изводите на първоинстанционния съд за наказанието на Калин К. А., определено в минималния размер поради превес на смекчаващите вината обстоятелства. Въззивният съд отхвърля доводите на защитата, че следва при определяне на наказанието да се приложат разпоредбите на чл. 55 от НК (Определяне на наказание лишаване от свобода в размер под минималния предвиден от НК за деянието или замяната му с пробация), тъй като смекчаващите вината обстоятелства не са многобройни или изключителни. В това отношение съдът приема за неоснователно искането за по-леко наказание, като подчертава в мотивите си, че то няма за единствена цел положително въздействие върху извършителя на престъплението, макар да се отдава преимуществено значение, но нейното постигане не може да омаловажи и пренебрегне възпитателното и предупредително въздействие, което трябва да се окаже върху другите членове на обществото.