Бедността се отразява на човешкото ДНК

Бедността може да затрудни живота в много аспекти, но освен това е възможно да повлияе и на човешките биологични механизми, свързани с функциите на мозъка, което от своя страна увеличава риска от депресия. Изследвайки мозъка на подрастващи, учените са установили, че хората, израснали в домакинства с нисък социално-икономически статус, произвеждат по-голямо количество от химичен маркер на гена SLC6A4, свързан с развитието на депресията, пише научното издание "Сайънс алърт".

В изследването са участвали 132 младежи на възраст между 11 и 15 години с различен социално-икономически статус. Те са били подложени на мозъчен скенер, измерващ активността на амигдалата, докато са им показвани снимки на изплашени хора. Учените са установили, че подрастващите от бедно семейство имат по-ниски нива на серотонин в гена SLC6A4, което говори за повишена активност на амигдалата. Това от своя страна е знак за по-силна реакция при усещане на заплаха и риск. Участниците в проучването са наблюдавани в продължение на три години, като тези с по-голяма активност на амигдалата по-често съобщават за симптоми на депресия, особено ако в семейството им има история на хора с депресивни състояния.

Според изследователите хората с по-активна амигдала е по-вероятно да развият депресивни състояние в някой етап от живота си. „Най-големият рисков фактор, който имаме за депресия, е семейната история на заболяването“, посочва психиатърът Дъглас Уилямс от университета „Дюк“, автор на изследването.

Този вид епигенетични маркери – такива, които са причинени от околната среда или други външни фактори, може да засегне функционирането на нашите гени. В този случай учените са установили, че тези маркери увеличават т. нар. реакция на мозъка за „бягство или борба“ при опасна или стресова ситуация. Този тип отговор се контролира от зона на мозъка, наречена амигдала.