ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Уважаеми господин премиер, колеги, първото тримесечие на 2016 година брутният вътрешен продукт /БВП/ нараства с 2,9% спрямо съответното тримесечие на предходната година според сезонно изгладените експресни оценки на националната статистика. Положителното е, че крайното потребление регистрира растеж от 2,4 на сто. Очаквано брутообразуването на основен капитал отчита намаление спрямо съответното тримесечие на предходната година. Като в допълнение към това – износът и вносът на стоки и услуги намаляват съответно с 0,3% и 2,8%.
Общият индикатор на бизнес климата се повишава през първите три месеца на годината. Причина за това са по-благоприятните очаквания в индустрията и търговията на дребно. Предприемачите в строителството също са оптимистично настроени относно активността в сектора през следващите месеци.
През първото тримесечие на 2016 година коефициентът на регистрираната безработица продължава да следва низходящ тренд на развитие и достигна стойност от 9,9% през март, по данни на Агенцията по заетостта, което е с 1,1 процентни пункта по-ниско спрямо същия период на предходната година.
Програмата за годината предвижда дефицитът по бюджета да не надвиши 2 на сто от прогнозния БВП.
При анализа на текущите параметри по изпълнението на бюджета към края на март следва да се има предвид спецификата на данъчния календар и еднократният характер на някои от постъпленията за изминалите три месеца. От друга страна, следва да се отчетат и ефектите върху текущото бюджетно салдо от изместването на значителна част от инвестиционните разходи, включително по европейски програми, за втората половина на годината. Това ще измести възстановяването от страна на Европейската комисия на декларираните сертифицирани разходи в следващата бюджетна година и съответно може да доведе до формирането на по-висок дефицит по сметките за средства от Европейския съюз.
Предвид това отчетеният текущ бюджетен излишък към края на първото тримесечие не може да се интерпретира еднозначно като трайна тенденция за подобряване на бюджетния годишен план, но дава увереност, че заложените бюджетни цели в програмата за годината са реалистични и постижими.
Съгласно априлските нотификационни таблици за дефицита и дълга, дефицитът за сектор „Държавно управление“ за 2015 година е 2,1% от БВП, а оценката по програма за 2016 година е дефицитът да се свие до 1,9 на сто от прогнозния БВП по методологията на „Евростат“.
В средносрочен план се планира постепенно консолидация до постигане до близко до балансираното бюджетно салдо на сектор „Държавно управление“ през 2019 година.
При съпоставка с останалите държави-членки на Европейския съюз България е на четиринадесето място, заедно с Дания, по показателя дефицит на сектор „Държавно управление“ за 2015 година. По отношение на държавния дълг България е трета след Естония и Люксембург с най-нисък държавен дълг в Европейския съюз. За 2015 година нивото му е 26,7 на сто от БВП. Осреднената стойност на дефицита за държавите-членки на Европейския съюз се равнява на 2,4 на сто от БВП, тоест – ние сме под средното, а за страните от Еврозоната – 2,1 на сто от БВП. Седем държави-членки отчитат дефицит по-голям или равен на референтната стойност от 3% от БВП: Гърция – дефицит 7,2 на сто от БВП, Испания – 5,1 на сто от БВП, Португалия и Великобритания – 4,4 на сто от БВП, Франция – 3,5 на сто от БВП, Хърватия – 3,2 на сто от БВП и Словакия – 3 на сто от БВП.
Мога да продължа с основните параметри по Консолидираната фискална програма към края на първото тримесечие на 2016 година.
Приходите и помощите по консолидирания бюджет към края на март са в размер на 9 милиарда 97,1 милиона, което представлява 27,6 на сто от годишния разчет към закона. Спрямо същия период на предходната година общо приходите нарастват с 1 милиард 302 милиона или 16,7 на сто. Общата сума на данъчните постъпления, включително приходите от осигурителни вноски за първите три месеца на 2016 година, възлиза на 6 милиарда 597 милиона, което е 25,4 на сто от годишния разчет. Съпоставен със същия период на 2015 година ръстът е 11,1 на сто. В структурно отношение най-значителен ръст се отчита при постъплението от косвени данъци. Косвените данъци са акциз и ДДС.
Неданъчните приходи по Консолидираната фискална програма са в размер на 1 милиард 200 милиона, което 26,8 на сто от годишния разчет със 120,2 милиона повече спрямо края на март 2015 година.
В разходите, включително вноската за бюджета на Европейския съюз, към края на периода отчитаме 7 милиарда 233,5 милиона, което е 20,8 на сто от годишния разчет.
Салдото по Консолидираната фискална програма към края на март е положително, излишък в размер на 1 милиард 863 милиона. Обръщам внимание, че по предварителни данни и оценки към края на април отчитаме излишък в размер на 2 милиарда 353 милиона. Фискалният резерв към 31 март 2016 година е 11,9 милиарда лева, в това число 11,5 милиарда наличност…
)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)