Изключителни деца от племето Мокен виждат ясно под водата (видео)

За тях водата е всичко, живеят от нея и за нея. Това са децата-делфини от племето Мокен. Морски номади, които векове наред са обитавали лодки или малки дървени къщи по бреговете на Тайланд, разказва БНТ.

Те не разбират съвременния свят. Не разбират и живота на сушата. Трудно оцеляват на твърда земя. Не притежават почти нищо, но пък имат океана. Казват, че го познават и че го разбират и са убедени, че той ги пази. Хората от Мокен се оказаха на пътя на цунамито, което връхлетя Тайланд през 2004 година. Гигантската вълна унищожи къщите им, но никой от племето не загина. Морските номади успяха да избягат навреме. Разчели знаците на природата, защото при тях от поколение на поколение се предава легендата за “лабун” – голямата вълна, която поглъща острови. Хората от Мокен казват, че часове преди цунамито да удари вятърът спрял, а водата станала гладка като в паница. Това било сигнал, че идва “лабун”. Номадите се оттеглили на безопасно разстояние, а когато вълната удавила крайбрежието, те били първите, които се притекли с лодките си да спасяват пострадалите.

Казват, че в езика на племето липсват думи като “искам”, “вземам” и “мое”, но неговите членове притежават качества, които ги различават от останалите хора на Земята. Едно от тях е способността на децата от Мокен да виждат ясно под вода, подобно на делфините. Никой не знае как са развили това умение. Учените ги изследват, но засега има само предположения и теории. С всеки прилив децата от Мокен се гмуркат, за да търсят храна. Такова е ежедневието им. Под водата се задържат дълго, а очертанията на подводния свят виждат съвсем ясно. С възрастта способността им се губи, но те остават “хората на океана”. Поне досега беше така.

След унищожителното цунами властите преместиха племето на сушата. Сега хората от Мокен обитават къщи като всички останали и все по-рядко влизат в морето, за да ловуват. Снабдяват се с храна от магазините, но трудно свикват с този начин на живот. Нямат усещане за новите заплахи. Често в селата им избухват епидемии. В племето вече се срещат заболявания, които допреди 10 години бяха непознати за морските номади. При приливи децата все по-рядко се гмуркат. Те вече учат в училища и не вземат уроци от Океана. Децата-делфини продължават да виждат добре под водата, но може би те ще са последните в племето, които притежават тази способност.