Минко Балкански, Григор Горчев и Христо Глушков с номинации в област образование за "Награди Ев

***

Повече за Григор Горчев:

Повече за Минко Балкански:

Повече за Христо Глушков:

"Братя Георгиеви са пример на цялостно отношение за бъдещето на България. Мощната просвета е това, зад което трябва да застанем всички ние и трябва да намерим голямото си предизвикателство като българи", заяви журналистът Бойко Василев на събитието.

Програмата продължи с представянето на единствената книга за двамата братя - историческата монография на професор Христо Глушков "Евлогий и Христо Георгиеви - живот и дейност" от доц. д-р Георги Вълчев, зам. ректор на Софийския университет.

"Това са мъжете-държава през 19-ти век, които дръзват да чертаят бъдещето на българите, още преди да има политическа свобода на България.", заяви доц. Георги Вълчев и допълни, че братя Георгиеви са осъзнавали, че в основата на всяка икономика и държава стои най-малко един университет: „И Софийският университет, винаги ще носи ореола на първия и най-голям университет.”

"Написах книгата, защото като възпитаник на Софийския университет се чувствам длъжник на двамата братя. Работейки с богатия архив, видях едно последователно родолюбие, достойно за уважението на целия народ", каза проф. Христо Глушков.

Проф. д-р Григор Горчев е един от най-добрите лекари в България. Той е доктор на медицинските науки с три специалности – „Акушерство и гинекология“, „Онкология“ и „Хирургия“. Почетен ректор на Медицински университет – Плевен, а също и началник на Клиниката по гинекология към Университетската болница УМБАЛ “Д-р Георги Странски” в Плевен.

Роден е на 15.05.1956 г. в град В. Търново, а в семейството му няма лекари – баща му е бил френски филолог, а майка му библиотекар. В младостта си е имал интерес към френската филология, но в последствие се насочва към медицината. В професионално отношение проф. Горчев е пионер във въвеждането на роботизираната хирургическа система da Vinci в Югоизточна Европа и е първият български лекар, сертифициран за работа с нея. По повод развитието на тази висша технология за гинекологични операции Горчев заявява:

“Не ми липсва пациентът, нито операционната - работя с ума си. Това е и идеята на роботизираната хирургия, на която съм отдал години от живота си. Оперираме с най-новата апаратура, разработена в НАСА, последна мода от военната медицина - това е новият робот “Да Винчи S”. В България вече има хирургия от бъдещето - забравяме скалпела, не виждаме пациента, но ден след няколкочасова оперативна намеса от наша страна той се прибира вкъщи и ще се възстанови за седмица-две.”

Проф. д-р Григор Горчев е автор на редица авангардни методики в съвременното лечение на онкологични и други заболявания на органите на женската полова система:
- Извършва първата в България лапароскопски асистирана разширена вагинална хистеректомия (безкръвна операция) на жена с рак на маточната шийка през 2004 г., с което България се нарежда сред водещите страни, използващи съвременните методи на оперативно лечение на този вид заболявания.

- Осъществява за първи път в България операция на жена с рак на маточната шийка I стадий със запазване на детеродните ѝ органи, 2004 г.

- Внедрява нова методика на хирургично лечение при раковите заболявания на женската полова система.

- Внедрява авангардни технологии в ендоскопската хирургия чрез разработването и реализирането на проект за разкриване на Университетски телекомуникационен ендоскопски център с експериментална операционна.

- Внедрява в клиничната практика нов тип хирургия – робот-асистираната хирургия.

- Извършва първата в Източна Европа роботизирана радикална хистеректомия с лимфна дисекция на пациентка с диагноза рак на шийката на матката.

Специализации:

Проф. Горчев е специализирал в Страсбург, Франция и Център за борба с рака „Пол Строс” (1991, 1992, 1993, 1994, 1995, 1997, 1999, 2000), във Вилжуив, Париж, Франция – Институт „Гюстав Руси” (1996, 1998, 2000, 2001, 2002) в Рим, Италия – онкологична болница „Гемели” (1998) и др. Научните му интереси са ориентирани към изследване на лимфогенното метастазиране при гинекологични онкологични заболявания, рака на тялото на матката и съвременното хирургично лечение на злокачествените заболявания на женските полови органи. Той е автор на 4 монографии, 2 автореферата, на три научни филма, има 218 статии в научни списания и над 110 научни публикации в чужбина , на 56 съобщения от конгреси и конференции.

Награди:

Носител е на Почетния знак на Президента на Република България за особен принос в развитието на българската медицина, а от 2007 г. – съветник по медицинските въпроси на Президента на Република България. Единственият гинеколог – член-кореспондент на Българската академия на науките. И още:

- Носител на наградата Медик на годината '2004 на вестник "Форум Медикус" за значим научноизследователски принос в развитието на българската медицинска наука и практика в сферата на гинекологията и онкологията. Наградата се присъжда за значима организационна дейност за утвърждаването на Медицински университет в гр. Плевен в условията на реформа в здравеопазването и във висшето образование по медицина.

- Награден с почетен знак I степен от Българския лекарски съюз за принос в развитието на медицината, 2004 г.

- Избран за личност на 2005 година от Американския биографичен институт на САЩ и комисията за международни проучвания за изключителните му постижения и благороден пример пред своите съвременници и обществото.

- Удостоен с Почетен знак на Българския лекарски съюз (2006)

-Удостоен с Почетен знак I-ва степен от Българския лекарски съюз за принос в развитието на медицината (2004)

- Двукратен носител на отличието „Лекар на годината“ на Българския лекарски съюз (2006, 2011)

- Включен в националния каталог „Лекарите, на които вярваме“, специално издание на в. „24 часа“, за 2011 г. и 2015 г.

- Признат за „Достоен българин на 2008 г.“ в класациите на в-к „24 часа“ и БНТ

- Американският биографичен институт и Комисията за международни проучвания определят проф. д-р Григор Горчев за „Личност на годината – 2005“.

- Номиниран за „Акушер-гинеколог на 2005 г.“ от Българския лекарски съюз съвместно с Община Велинград

- Удостоен със званието „Почетен гражданин на град Плевен“ от Общински съвет – Плевен (2005)
- Удостоен със званието „Почетен гражданин на град Трявна“ (2004)

- Носител на наградата „Медик на годината – 2004“ на вестник „Форум Медикус“

Председател е на: Българска асоциация по гинекологична ендоскопия, Българска асоциация по минимално инвазивна гинекологична хирургия и Съвет на ректорите на висшите медицински училища в страната.

Член е на: Асоциация по роботизирана хирургия (SRS), Асоциация по роботизирана хирургия за Югоизточна Европа (SEERSS), Българска асоциация по онкогинекология, Български лекарски съюз, Българско дружество по акушерство и гинекология, Европейска асоциация по гинекологична онкология (ESGO), Европейска асоциация по медицинска онкология (ESMO), Европейска асоциация по роботизирана гинекологична хирургия (SERGS), Европейска асоциация по хирургична онкология (ESSO) и Френска асоциация по гинекологична онкология (SFOG).

Проф. д.и.н. Христо Глушков е един от най-големите изследователи на живота и дейността на карловските дарители Евлогий и Христо Георгиеви. Той е автор на единствената моногарфия, посветена на живота и делото на двамата братя, озаглавена „Евлогий и Христо Георгиеви – живот и дейност”.

Иcтopикът, който e пoтoмък нa двeтe cтapи ляcкoвcки фaмилии – Глyшкoви и Кeляви и е “Почетен гражданин” на гр. Лясковец, e aвтop нa общо 6 мoнoгpaфии, нa yчeбник пo нoвa иcтopия и нa oкoлo 60 нayчни cтyдии и cтaтии. Завършил е специалност „История" в СУ „Св. Климент Охридски". През 1968 г. е назначен за асистент по нова и най-нова обща история във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий". Завършил е Историческия факултет на Софийския университет.

Професионалната му кариера преминава в Университета във Велико Търново, където е преподавател по Нова история на страните в Европа. През 1982 г. публикува в издателство "Наука и изкуство" монографията, посветена на стопанската, политическата и благотворителната дейност на братя Евлоги и Христо Георгиеви. Написването на книгата отнема години изследователски труд и проучването на стотици архивни документи и факти. Като научно историческо изследване книгата е лишена от всякакви художествени измислици и непроверени сведения. На практика тя развенчава доста митове, които битуват като сензации в общественото съзнание. Професорът се базира на задълбочено изследване на епохата, поставя анализа си на базата на политическия и икономически контекст на времената в които Евлогий и Христо Георгиеви осъществяват своята дейност.

В периода 1985-1989 г. Глушков е преподавател по българска история и литература в университета в гр. Страсбург. Там подготвя изследването си "Френската революция 1789-1799 г.", издадено през 1989 г., когато се отбелязва 200-годишнината на това мащабно събитие в историята на Франция и Европа. Докторската дисертация на Христо Глушков е озаглавена "Френската дипломация на Балканите 1875-1886 г." . През 2012 г. издателство "Абагар" - Велико Търново отпечатва монографията му "Франция при Наполеон. Революцията, Консулството и Империята". В съавторство с проф. Андрей Пантев подготвя книгата "Европейски измерения на Освободителната Руско-турска война 1877-1878 г.", както и университетски учебник История на новото време, който претърпява няколко издания. / А.Пантев, Хр.Глушков, Р.Мишев/. Чете курс лекции и по история на Франция.

През 2014-та година Ротари Клуб Карлово преиздава книгата му „Евлогий и Христо Георгиеви – живот и дейност”, която може да бъде изтеглена напълно безплатно в електронен вариант на адрес: http://bit.ly/1rhLlSQ, а аудио версията на книгата е налична на адрес: http://bit.ly/20XAg5y.

Професор Минко Балкански е един от най-големите физици в света, професор в университета "Мария и Пиер Кюри" в Париж, където оглавява лабораторията по физика на твърдото тяло. Той е почетен професор на Университета „Пиер и Мари Кюри“ в Париж, многократно е гост-професор в Калифорнийския университет, с дълго научно сътрудничество с Индия (където участва в създаването на Висш институт за научни изследвания), член е на Индийската академия на науките, награден от президента Раджив Ганди с най-високата степен на Наградата за заслуги към Индия, той е в непрекъснато научно сътрудничество с Полша, командор със Звезда на Ордена за заслуги към Полша, с дълголетно научно сътрудничество с Китай и много други страни, доктор хонорис кауза на Софийския университет. Професорът се нарежда и сред едни от най-богатите българи в чужбина.

Роден през 1928 г. в село Оряховица, Старозагорско, Минко Балкански още от ранна детска възраст се отличава с ученолюбие и интерес към различни учебни предмети. Когато бил малък, семейството му помогнало на български евреи да избягат по време на Втората световна война, като самият Минко занесъл скрити в хастара на палтото му паспортите до адвокат в Панагюрище: „Защото те заминаваха, дадоха ми цялата библиотека. И в тази библиотека попаднах на една книга „Животът на Луи Пастьор”. Там се разказваше, че той е учил в училище „Екол нормал сюпериор” в Париж и това беше за мен най-голямото училище в света, непостижимо нещо. И аз си казах, ами и аз ще отида да уча в това училище.”

Увлечението му по науката е толкова голямо, че в гимназията взема по 2 класа за година и постъпва в Софийския университет едва на 15 години! И все пак, запленен от малък от съдбата на Луи Пастьор, неговата цел си остава университетът на великия френски учен. Успява да замине за Париж с 11 долара в джоба, но не е приет в университета, тъй като там имат право да учат само французи. В последствие завършва Националното висше училище по химия в Бордо, става доктор на науките на 27 години, а година по-късно става професор по физика. „Труд, труд, труд” - професорът е категоричен, че това е формулата, с която е успял да пробие: „Никакъв талант. Това е единственият начин - можеш да постигнеш всичко, най-невъзможното, което и аз реших. Нямам никаква особена дарба, дори всичко ми е било много трудно.”, успява се само с „труд и дисциплина”: Един млад човек като стане сутринта трябва да знае какво ще прави през деня. А пък ако денят му е завършен, трябва да знае какво ще прави утре и утре трябва да знае какво ще прави след 20, след 40 години. Пътят му трябва да е очертан.”

По настоящем Минко Балкански живее в Париж, Франция, но не спира да помага на младите хора в България. През 2003 г. е награден с орден „Стара планина“, а през 2004 г. получава статуетката „Мигрант на годината“ на Международната организация по миграцията. В момента е и един от най-големите дарители в страната. През 2015-та получава награда „Бяла лястовица” от „Господари на ефира”. По повод връчването на ценната статуетка на професора, дългогодишният преподавател по физика в ПМГ ,,Никола Обрешков", гр. Казанлък, Теодосий Теодосиев, който също е носител на наградата заяви: „Може би това е най-стойностният човек, който заслужава такава „бяла лястовица”, защото от времето на братята Евлогий и Христо Георгиеви едва ли в България е имало друг такъв дарител.”

А ето и заслугите на Минко Балкански:

- С цел да подпомага културния живот в родния си край професор Минко Балкански създава Фондация „Миню Балкански“, наименувана в памет на баща му Миню Балкански. Базата на фондацията е в с. Оряховица, където бившите магазини и къщи на семейството са преустроени в приемен дом, битова зала, библиотека (с френска литература над 6000 тома), изба, учебна зала по информатика, фитнес зала и музей. Провеждат се редовно курсове по информатика, срещи, семинари и занимания по френски. Организира се ежегоден конкурс по математика и физика за талантливи български ученици, а шестте лауреати са поканени за една година на подготвителен курс в лицея "Луи льо Гранд" за кандидатстване в „Екол Нормал Сюпериор” и в Политехническото висше училище в Париж! Към днешна дата Фондацията работи вече със 106 училища.

- Създава Национален институт за образование в с. Оряховица, открит през 2006 г. Институтът провежда курсове за обучение на преподаватели в областта на информационните технологии и други научни области.

- Създава лятна академия по цигулка в родното си село Оряховица, в която преподават видни френски педагози. Там се провежда и международен пленер на изобразителните изкуства.

- През 2010 г. професор Балкански дарява голяма сума на Американския университет в България.

- Ценен принос за интернационализирането на българската наука е трайното привличане на програмата на НАТО, наименувана „Институт за перспективни (върхови, висши) изследвания“ (NATO Advanced Study Institutе) за организиране на летни школи в Созопол. Всяка година по някаква актуална и бурно развиваща се научна тема се канят 10-12 от най-видните учени в света да прочетат експертни лекции пред около стотина подбрани от цял свят специалисти.

Цитати:

„Евлогий и Христо Георгиеви са двама самотници, които не създават семейства. И за които Отечеството и Родината е ежедневна любов, която се чувства в техните писма и огромната им кореспонденция. Те имат удивително толерантно взаимодействие един с друг. Те си говорят на „Вие” и до края на живота си в писмата си се обръщат така един към друг. Проследявайки голяма част от техния архив, аз не намерих нито веднъж конфликт, по какъвто и да е повод. И двамата мислят за Отечеството, и двамата търсят възможности и обмислят как нацията най-добре да се възползва от тяхното огромно състояние.”

***
„Делата на Евлогий и Христо Георгиеви са толкова големи и благородни, че едва ли днес някой наш акт може да бъде достатъчен, за да изразим признателността си.”

***

Цитати:

„Животът трябва да бъде щастие. Единствената цел на живота е щастие. Обич, която дава щастие.”

***
„Ученето е постоянно нещо в живота.”

***
„Мечтая да бъда щастлив с хората, да срещам благородни, добри хора, да общуваме, да се гледаме в очите и да се обичаме.”

***
„Да станеш техник, инженер, да строиш, да създадеш нови изкуства, нови неща - как става това? Това става само ако се влюбиш в един занаят. Ако намериш какво ти харесва, какво обичаш, какво искаш, каквото и родителите ти да ти казват, но ти да си намериш пътя в живота, тогава там със сигурност ще успееш - ако се трудиш.”

***
„Въпросът е в дисциплината. Учителите трябва да заемат тяхното място и да знаят, че те командват, а не децата и техните родители. Да знаят, че когато има час, ученикът трябва да бъде в час, а не вънка на улицата.”

***
„Постоянно можем да си търсим извинения. Всички ми показват много извинения, аз не мога да ги оправдая. Трябва воля. Всеки е отговорен за това, което прави.”

***
„Имаме млади хора, които са на много високо ниво. Но трябва да се знае, че тези хора не могат да се развият другаде, освен в средата, която им е нужна. Трябва да бъдат в най-елитната група в света. В България те нищо не могат да направят, но за България могат много да направят и те го правят.”

***
„Няма българска наука, няма еврейска наука, няма турска наука. Има наука в света. Знаете каква е дейността на един учен, когато разбере едно нещо, когато го напише, то принадлежи веднага, в този момент, на целия свят. То не е вече негово.”

***

Цитати:

„Най-важното в лекарската професия е да имаме близост, доверие и контакт с пациентите.”
***
„У нас вече има хирургия от бъдещето - да работиш с мозъка си, а не да държиш скалпел в ръцете си.”
***
„Имам ангажименти към българската жена. Лесно е човек да напусне държавата, но по-трудно е да остане тук. ”
***
„Не всичко е пари. Човек трябва да бъде наясно със себе си. Емоцията е основното.”
***
“Иска ми се страната ни да има друг имидж, по-европейски и да бъдат хората по-спокойни и по-усмихнати. Да няма това противопоставяне, да бъдем единна нация и да не се мразим един-друг. Защото в момента омразата цари навсякъде.”
***
„Трябва да има уважение към личността, към пациента, защото важна е душевността, ние лекуваме не само болестта, но и душата на хората.”

На 27 април от 11 часа в Аулата на Софийския университет се състоя официалното представяне на номинациите в област образование за "Награди Евлогий и Христо Георгиеви" 2016 г.

Мисията на наградите е да бъдат издигнати на пиедестал ценностите на братята и идеалът им за просперитет - успех по почтен път, чрез образование, труд и всеотдайност; както и да се намерят и покажат добрите примери днес, като се посочат делата на наши достойни съграждани, които смело вървят по пътя на двамата братя. Право на номинация в област „Образование” имаха български граждани, които със своята дейност допринасят за развитие на българското образование във всички негови форми, а самите номинации са предложени от ректорите на университети в България и се утвърждават от Организационният комитет на национални награди „Евлогий и Христо Георгиеви за принос към българското общество в областта на образованието, дарителството и бизнеса”.

След номинациите за принос към българското общество в областта на образованието, предстоят и номинации в областта на дарителството и бизнеса, като предложенията за номинации в област „Дарителство” ще бъдат излъчени от хуманитарни и дарителски организации, а номинациите в област „Бизнес” ще предлагат браншовите бизнес организации. Церемонията по връчването на Първите национални награди „Евлогий и Христо Георгиеви” ще се състои на 24 май в Софийски университет „Св. Климент Охридски”.

Сред посланиците на добра воля, които работят за популяризирането на каузата на наградите са: професор Христо Глушков, лицата на X Factor Саня Армутлиева и Заки, продуцентите Магърдич Халваджиян, Светлана Василева, Евтим Милошев, Димитър Митовски, актьорът и продуцент Любо Нейков, актьорът Христо Мутафчиев, оперативният директор на Нова ТВ Вики Политова, генералният директор на БНТ Вяра Анкова, икономистите Красен Станчев и Георги Ганев, председателят на БЧК Христо Григоров и ректорът на СУ „Св. Климент Охридски” проф. Анастас Герджиков.

Университетската библиотека на Софийския университет "Св. Климент Охридски" получи дарение от 5 книги "Евлогий и Христо Георгиеви - живот и дейност", лично подписани от професор Глушков.

Номинираните за награда в област образование обяви двигателят на инициативата - медийният експерт Христо Тучев. Това са: най-големият изследовател на дейността на карловските дарители Евлогий и Христо Георгиеви проф. Христо Глушков; един от най-големите физици в света и професор в университета "Мария и Пиер Кюри" в Париж Минко Балкански и проф. д-р Григор Горчев, пионер във въвеждането на роботизираната хирургическа система da Vinci в Югоизточна Европа. И тримата номинирани са изявени и доказани лидери в професията си.