Блокадата: Рискованият ход на Тръмп, който може да реши войната с Иран

Нарастващите надежди сред американски официални лица, консервативни медии и анализатори, че блокадата може да постави Иран на колене, обаче се основават на предположение, което многократно е подвеждало САЩ в Близкия изток.

Но идеята, че иранските лидери ще погледнат на залога по този начин, може да се окаже пресилена.

Следователно изходът от американската блокада може да зависи от времето.

Ако това не се случи, новият подход на Тръмп може да се превърне в поредния политически капан и да задълбочи негативните последици от война, която вече застрашава надеждите на Републиканската партия за междинните избори.

Как блокадата може бързо да удари икономиката на Иран

Така че има шанс планът да започне да ограничава възможностите на Иран по начин, по който военната офанзива от въздуха не успя.

САЩ са оптимисти за скорошно споразумение

Въпреки рисковете, Белият дом е уверен, че блокадата може да доведе до нов кръг от преговори с Иран след провала на първата сесия миналата седмица в Пакистан.

„Нищо не е официално, докато не го чуете от нас тук, в Белия дом. Но сме оптимистично настроени за перспективите за сделка“, заяви прессекретарят Каролайн Левит пред репортери в сряда.

В отношенията си с Украйна, Северна Корея и Иран администрацията често е предлагала моркова на икономическото обогатяване, без да отчита културните, историческите и националистическите мотиви на своите противници.

Така че най-големият въпрос относно новата блокада на Тръмп срещу Иран може би не е какво ще се случи, ако тя се провали. А какво ще последва, ако успее, пише още Си Ен Ен.

Преминаването на президента Доналд Тръмп от военни действия към икономическа война чрез блокада на иранските кораби и пристанища е опит за прекратяване на конфликта без нова американско-израелска офанзива.

Логиката зад операцията е, че ако Иран не може да изнася петрол и да внася жизненоважни стоки, страната ще понесе толкова тежки финансови и хуманитарни последици, че няма да има друг избор, освен да приеме американските условия за край на войната, пише Си Ен Ен в анализ.

Стратегията предполага, че Иран ще реагира на натиска по начин, който Вашингтон възприема като логичен. Но новата история показва, че противниците на САЩ – като Ирак, Афганистан, Русия и Либия – често не действат според западните калкулации за собствените си национални интереси.

Надеждата е, че иранските лидери ще направят отстъпки, за да смекчат евентуалните екстремни последици от блокадата. Планът също така намеква за неизказана надежда, че влошаващите се икономически условия могат да предизвикат ново вътрешнополитическо недоволство и да поставят на изпитание властта на режима. В дългосрочен план това е в съответствие с очевидната нужда на иранските лидери да създадат икономически растеж, за да възстановят страната след безмилостната американско-израелска бомбардировъчна кампания.

Революционните власти вече показаха безразличие към страданията на собствения си народ с поредица от политически репресии, които според правозащитни групи и външни оценки са отнели живота на хиляди. Оцеляването на режима въпреки убийството на много висши лидери по време на войната вече демонстрира високия му праг на болка.

Възможно е САЩ отново да подценяват издръжливостта на Иран в битка, която лидерите му възприемат като екзистенциална. Репортажи на Си Ен Ен и други медии предполагат, че Тръмп е вярвал, че американско-израелската офанзива ще сложи бърз край на войната – много преди Иран да успее да предприеме действия като затварянето на протока.

Ще се натрупа ли натискът върху Иран и ще промени ли поведението му, преди американската блокада да влоши глобалните икономически щети, вече нанесени от затварянето на протока от Иран, което елиминира значителна част от световните доставки на петрол и природен газ?

Подобно на голяма част от военното ръководство на Тръмп, блокадата изглеждаше импровизирана и зле обяснена на американския народ. Но тя е реалистично военно начинание. Американският флот разполага с достатъчно ресурси в региона и има дългогодишен опит в налагането на американски и международни блокади, включително в бивша Югославия, Хаити, а по-скоро и срещу санкционирани петролни танкери във Венецуела преди свалянето на президента Николас Мадуро.

Анализ на Фондацията за защита на демокрациите (FDD), който е широко цитиран във Вашингтон през последните дни, твърди, че блокадата – поддържана от американски кораби извън Ормузкия проток и подкрепена от самолети и войски – може да бъде ефективна.

Старшият сътрудник на FDD Миад Малеки твърди, че блокадата може бързо да навреди на икономиката на Иран, да прекъсне по-голямата част от търговията му, да спре износа на петрол и да предизвика инфлация и валутен натиск в рамките на дни. Иран е особено уязвим към такъв план, тъй като над 90% от годишната му търговия на стойност 109,7 милиарда долара преминава през протока, се казва в анализа. Иранците може да бъдат принудени да спрат добива на петрол в рамките на седмици, защото няма да имат къде да съхраняват продукцията, ако тя не може да бъде изпратена по море.

„Те бяха ефективно ударени в лицето с дъска в чисто военен смисъл, но ние все още не сме задушили икономиката им. И затова мисля, че те вярват, че все още имат карти за игра“, заяви пенсионираният адмирал Джеймс Ставридис, бивш върховен главнокомандващ на съюзническите сили на НАТО, пред Кейси Хънт от Си Ен Ен в сряда.

Блокадата поставя пред Иран нов стратегически пъзел. Неговите възможности за ескалация са рисковани, тъй като могат да предизвикат възобновяване на бойните действия и нарушаване на примирието със САЩ и Израел. Силите на Корпуса на гвардейците на ислямската революция биха могли да отговорят на блокирането на пристанищата си с подновяване на атаките срещу съюзниците на САЩ в Персийския залив.

Друга възможност е подкрепяните от Иран бунтовници хути в Йемен да затворят алтернативния маршрут за трафик на петрол през Червено море. Подобен ход би нанесъл съкрушителен удар на световната икономика и със сигурност би засилил политическия натиск върху Тръмп, тъй като войната би заплашила да излезе извън контрол.

Блокадата обаче е рискована и за САЩ. Една от подразбиращите се цели на операцията е да се окаже натиск върху държави, които купуват ирански петрол, като Китай и Индия, в опит да се принуди Техеран да се върне на масата за преговори. Но ако американските сили задържат китайски кораб, пътуващ от Иран, те рискуват да предизвикат дипломатически инцидент седмици преди планираната среща на Тръмп с китайския президент Си Дзинпин в Пекин – събитие, което президентът отдавна очаква.

Много американци се надяват на мир. Но също така е вярно, че от седмици администрацията представя Иран като отчаян за споразумение, противно на всички налични доказателства. Засега митологията около „изкуството на сделката“ на президента, която предполага, че всяка криза е просто една чакаща сделка, изглежда повърхностна пред лицето на най-сложните геополитически проблеми в света.

Миналия уикенд в Пакистан стана ясно, че позициите на САЩ и Иран са непримирими. Вашингтон иска да попречи на Иран някога да се сдобие с ядрена бомба, да ограничи ракетния му капацитет и да прекрати подкрепата му за групировки като „Хизбула“ и „Хамас“. От своя страна, Иран настоява за компенсации за войната и ще се бори да запази ракетния си арсенал и поне теоретичното си право да обогатява уран.

Въпреки това, в мъглата на войната се забелязват възможни контури на споразумение. Американски служител заяви пред Си Ен Ен, че Вашингтон е предложил сделка, която би спряла обогатяването на уран за 20 години. Иран е поискал пет. Може би съществува златна среда.

Успешното миротворчество изисква всяка страна да работи за създаване на обща зона на възможности, където интересите и целите могат да бъдат удовлетворени и представени пред различните аудитории във всяка страна като победа. Това вероятно ще бъде работа за много месеци, включваща интензивни дискусии по сложни въпроси като ядрена физика и науката за обогатяване на уран. То ще изисква от администрацията да прояви дълбочина, финес и търпение, каквито досега липсваха в нейната дипломация.