„Смъртта на парите“ от Джеймс Рикардс

Откъс:

Крахът на долара е все по-неизбежен, а отговорът кой ще бъде неговият гробокопач може да откриете в „Смъртта на парите“ от Джеймс Рикардс.

Преводът от английски е дело на Мария Кондакова, оформлението на корицата е на Андрей Козарев.

В „Смъртта на парите“ (ИК „Изток-Запад“) Джеймс Рикардс прогнозира предстоящия крах на долара и срива на световната финансова система. Книгата излиза през 2014 г. в САЩ и мигновено става бестселър.

Джеймс Рикардс е работил дълги години на Уолстрийт. В книгата му няма политиканстване и пропаганда, а реална икономика и трезви финансови преценки и анализи. Той е между от водещите американски финансови анализатори и прогнозира не само агонията на американската валута, но и на цялата парична система на Запада.

Сценарият с вражеския хедж фонд
Хедж фондът е идеалното прикритие за една разузнавателна операция. Злонамереният валутен търговец няма нужда да разрушава физически една система, за да осъществи нападение. Ако вражеският трейдър основе юридическо лице от рода на хедж фонд, той ще има възможност да открие сметки при големи клирингови къщи и да започне обичайна търговия. Тя може да продължи с години, докато извършващият я субект стане спяща клетка на капиталовите пазари. С времето клиринговите брокери ще започнат да гледат на него като на първокласен клиент, който им осигурява огромни комисиони, и да му отпускат по-големи кредитни линии.
Хедж фондовете освен това са и класически организации, разчитащи на събирането на данни, които постоянно се стремят към информационно преимущество. Методите на работа, които използват разузнавателните служби и хедж фондовете, за да събират информация, са сходни. Посещаването на професионални конференции на високо равнище е един от начините за изграждане на експертна мрежа и добиране до поверителна информация за нови продукти и изобретения. Инвестирането в една компания предоставя на инвеститора достъп до управлението. Към подобен достъп се стремят както фондовите търговци, така и агентите на разузнаването. За хедж фондовете целта е да придобият търговско преимущество – например по-ранно запознаване с нов продукт, който ще се отрази върху цените на акциите. За разузнавачите целта е да имат изпреварваща информация за технологични разработки, които ще повлияят върху относителната икономическа мощ на конкурентните държави.
Спящият хедж фонд може да изгради близки връзки с много брокери по цял свят, така че покупателната му способност да надхвърля стотици пъти неговия капитал, когато бъдат взети под внимание всички кредитни линии и номиналната стойност на дериватите. По нареждане на вражеското финансово командване мрежата на фонда може да възприеме злонамерено поведение. Могат да завалят инструкции да се продават определени акции, например на „Епъл“, „Гугъл“ или други широко известни компании, което да има съкрушително въздействие върху участниците на пазара. Възможно е да започне бавно понижаване на цените, което да набере инерция, докато се превърне в пълномащабна пазарна паника. Веригата може да бъде прекъсната аварийно, но предложенията за продажба няма да намалеят. Телевизионните бизнес канали ще раздухват темата и паниката ще се разраства.
За вражеските трейдъри не съществува „утре“. Те не се безпокоят, че ще трябва да платят за сделките си след няколко дни, нито как ще им се отразят загубите вследствие на корекцията на пазара. Техният капитал може дори вече да е поел обратно към банките в Пекин или Москва, докато клиринговите брокери, опериращи със заявките, дори не подозират за това. Капиталовите пазари са донякъде защитени срещу рисковете от еднодневен кредит, но не е измислена ефикасна защита срещу загубите, които могат да възникнат за един-единствен ден. Китайски или руски хедж фондове под прикритие биха могли да се възползват от тази слабост, като злоупотребят с доверието и кредита, изграждани в продължение на години.
Злонамерената атака няма причина да се ограничи само с паричните пазари. Докато нейните изпълнители продават акции, те биха могли да купят пут опции или да реализират къси продажби чрез суап с дилър, за да усилят тенденцията за масови продажби. Злоумишленият клиент по този начин действа по подобие на вирус, който заразява работното място на дилъра и го принуждава да работи за увеличаване на хаоса.
Друг начин да се задълбочи неразборията е атаката да се започне в момент, когато пазарите вече вървят надолу по някакви други причини. Нападателите могат да изчакат такъв ден, когато главните борсови индекси са паднали вече с 2%, и след това да атакуват с цел да сринат пазарите с още поне 20%. Това би могло да предизвика катастрофа, сравнима с големия двудневен срив от 1929 г., белязал началото на Голямата депресия.
Извършителите на финансовата атака могат да използват също и психологически методи, за да увеличат нейната ефективност. Това включва публикуване на фалшиви новини и пускане на слухове. Истории от типа на тази, че председателят на Фед е бил отвлечен или че изтъкнат финансист е получил инфаркт, могат да дадат резултат. Достатъчно ефикасно е да се разпространи вест, че някоя водеща банка е затворила врати или че мениджърът на някой хедж фонд се е самоубил.
След тях ще последват слухове, че големите борси не обработват заявките за продажба поради „технически трудности“, оставяйки клиентите с огромни загуби. За да звучат правдоподобно, слуховете ще са съчинени така, че да имитират реални събития от близкото минало. Основните медии ще подхванат тези истории и ще помогнат за масовото разпространение на сценарии, всяващи паника.
От Нюйоркската фондова борса и Комисията по ценни книжа твърдят, че притежават защитни механизми, които да предотвратят такова излизане на търговията от контрол. Тези механизми обаче са създадени да обуздават рационално мислещи валутни търговци, които се опитват да спечелят пари и понякога проявяват ирационално поведение. Те предполагат прекъсване на работата на пазарите, което да позволи на трейдърите да обмислят ситуацията и да се ориентират какви сделки могат да направят. Включват също и маржови изисквания, предназначени да покрият загубите от корекция на пазара и да облекчат удара, който брокерите понасят заради фалирали клиенти.
Тези методи за смекчаване не могат да спрат финансовия воин, защото той не се стреми към сделки или печалба. Атакуващият може да използва прекъсването в работата на пазара, за да натрупа допълнителни нареждания за продажба в следваща, втора вълна от атаки. Освен това тези методи за защита разчитат твърде много на реалните показатели на засегнатите страни. Когато се постави маржово изискване, то играе ролята на спирачка за легитимния трейдър поради необходимостта да осигури парични средства. Само че трейдърът, който действа със зла умисъл, ще пренебрегне маржовото изискване и ще продължи да търгува. За него няма да дойде време за разплата. Фактът, че врагът може впоследствие да бъде разкрит, също няма възпиращо действие. САЩ са разбрали, че Япония бомбардира Пърл Харбър след атаката, но не са успели да разберат за нея, преди военните им кораби да бъдат потопени или запалени.
Клиринговият брокер може да закрие сметката на зловредния търговец, за да пресече по-нататъшните му операции, но това ще прехвърли откритите позиции от хедж фондовете към брокерите. При подобни обстоятелства много брокери ще фалират, а каскадата от фалити ще се разпространи като на вълни във финансовата система и ще доведе клиринговите къщи до несъстоятелност. Цялата йерархия от борси, клирингови къщи, брокери и клиенти може да бъде доведена до ръба на колапса. „Спящите“ хедж фондове могат да послужат и за друга зловредна цел, действайки като центрове за събиране на информация в продължение на години преди атаката. Специалистите по анализ на данни днес се нуждаят от нещо повече от държавни тайни. Също толкова ценна е икономическата информация, включваща планове за проекти за експлоатация на природни ресурси, открития на енергоизточници, маршрути на тръбопроводи и други инициативи. Тази информация може да упражни въздействие върху пазарите на стоки, финансовата стабилност, икономическия растеж и разпределението на ресурси както от частния, така и от държавния сектор. Подобна информация невинаги е известна на държавните чиновници, но с нея са запознати изпълнителни директори, инженери и разработчици от най-различни сфери в частния сектор.
След като действащият като прикритие хедж фонд придобие материално положение в набелязаната компания, той може да уреди среща с нейния мениджмънт. Достъпът до мениджърския състав е особено лесен в малките и средни компании, които се радват на по-малко внимание от изследователските отдели на брокерските фирми. Такива компании често са на гребена на вълната, що се отнася до новите разработки в области като сателитните услуги, триизмерните приложения и цифровите изображения. Главното е да имаш достъп. Опитните инвеститори се стремят да разгадаят по мимики, жестове и намеци какъв е характерът на последните разработки и на какъв етап се намират. Това може да продължи с години, през които конспиративният хедж фонд търпеливо изгражда доверие, извършва обичайни дейности, събира информация и набелязва уязвимите места. После забива жилото си като скорпион по заповед от своите господари.
Скептиците твърдят, че една разузнавателна или военна операция под прикритието на хедж фонд би била лесна за разкриване благодарение на наложените от брокерите строги правила срещу прането на пари и за информираност относно клиента. Това възражение обаче не издържа проверка. Необходимите методи за действие под прикритие включват подставени компании, т.нар. прекъсвачи, тайни агенти, легенди и наслояване на юридически лица, така че неволните участници в схемата да не могат да видят кой всъщност я контролира. Структурата на конспиративния хедж фонд включва пластове от юридически лица в държави от категорията „данъчен рай“, които осигуряват на вражеския спонсор добро прикритие. Нужно е професионалното съдействие на корумпирани юристи или банкери, които ангажират невинни професионалисти да вършат конкретни дейности като администрирането на фонда. Наемат се директори от консултантски фирми, специализирани в юрисдикцията на офшорните зони, които предлагат административни услуги на инвеститорите. Включването на добросъвестни изпълнителни в схемата отклонява агентите на контраразузнаването от вярната следа.
Мениджърът на конспиративния фонд сигурно ще действа от добре обзаведен офис в космополитен център от рода на Цюрих или Лондон. Вражеските мениджъри ще са високообразовани професионалисти, отглеждани години наред от чуждите разузнавателни служби за изпълнението на подобни задачи, завършили Харвард или Станфорд. Вероятно ще имат натрупан опит от големите програми за банково обучение на места като Голдман Сакс“ и Ейч Ес Би Си. Така ще формират контингент от кадрови финансови диверсанти, на които ще се възлага тайното поръчение да управляват вражеските фондове.
Възможно е агенти на контраразузнаването да попаднат на подобни „къртици“; прихващането на комуникациите по набелязани канали може да разкрие част от действията им. Само че ако структурите им са замислени хитро от врага, конспираторите от такива хедж фондове са почти неоткриваеми за външни хора, освен ако ги издаде някой от участниците в схемата. И тук следва по-важният въпрос: нащрек ли са изобщо службите за национална сигурност в САЩ?

Джеймс Рикардс прави блестящ анализ на потенциалните заплахи, които стоят пред световната валутна система. Той смята, че все още не е твърде късно да се подготвим за предстоящия крах. Рикардс достига до извода, че е „крайно време да се върнем към истинската стойност, която се основава на доверието“.

Историята помни големи колапси на световната финансова система, всеки предхождан от сериозен катаклизъм като война или голямо икономическо сътресение. Сега, смята финансистът, се задава нов финансов колапс – и то със страшна сила. Американският долар, който е глобална валута от края на Втората световна война, е на път да се срине под тежестта на дълговете и нефункционалното управление. Рисковете през последните години са твърде големи, за да бъдат подценявани и пренебрегвани.

Рикардс напомня, че малко преди краха на Съветския съюз Уолстрийт също е бил на границата на задаващ се срив. Тогава финансовата система на САЩ е спасена от разпадането на Източния блок. Но сега тази отложена заплаха се завръща с пълна сила, а Запада вече няма нито резерви, нито предимства. Ако доверието в долара се срине, смята Рикардс, никоя друга валута не може да заеме неговото място. Доларът е своеобразен крайъгълен камък и рухне ли той, рухва и цялата световна финансова система.

Това, което предстои, е финансов колапс, дефлация, хиперинфлация, безредици и хаос. Развоят на събитията не може да се предвидят с точност, но можем да се досетим за жестоките последици. Обикновените граждани и техните спестявания ще са първите жертви на предстоящия срив. Парите стават все по-ефимерни и скоро съвсем ще се обезценят.