Представете си контактни лещи, които се самофокусират както върху далечни, така и върху близки обекти. Те биха могли да ни осигурят нов чифт очи, които не се износват с времето. Тази цел, вдъхновена от ретината на рибата слонски нос, е една стъпка по-близо, пише "Фокус", цитирайки Discovery News.
Авторите на ново проучване посочват, че изобретението би могло да помогне на хора със състояние, наречено пресбиопия – втърдяване на очните лещи, което затруднява фокусирането върху близки обекти. Състоянието засяга един милиард души по целия свят.
Дзян посочва, че автофокусът на фотоапаратите функционира по два начина. Единият използва малък инфрачервен лъч, за да определи обекта, който да се фокусира, а вторият заснема изображение и анализира контраста на контурите. „Ние избираме втория подход. Ключовият момент е да интегрираме устройство за заснемане на изображения в лещите,“ отбелязва Дзян. Разработката на функциониращ прототип вероятно ще е възможна след между пет и десет години, изтъква ученият и добавя, че проектът е голямо предизвикателство.
Публикацията се фокусира върху нова конструкция за миниатюрни сензори, които генерират изображения при слаба светлина, точно като в мътните африкански води, където плуват рибите слонски нос. Ретината на рибите има серия от вдлъбнати, подобни на чашки структури с отражателни странични стени, които помагат за събирането и усилването на светлинните вълни. Инженерите са направили малко устройство с хиляди светлинни колектори, покрити с алуминий, които отразяват влизащата светлина към странични стени.
Хунжуей Дзян, преподавател по инженерство в Уисконския университет, казва, че самокоригиращите се контактни лещи биха могли да премахнат нуждата от бифокални, трифокални очила и лазерна хирургия. „Това би бил приятен начин да възстановим младежкото си зрение в напреднала възраст,“ казва Дзян, който е публикувал изследването си в журнала Proceedings на Националната академия на науките на САЩ.
)