Митов: Няма причина да бъдем държани още дълго извън Шенген

Няма причина България и Румъния да бъдат държани още дълго време извън Шенген, коментира министърът на външните работи Даниел Митов пред Дарик.

Първият ни дипломат посочи, че въпросът е поставен отдавна, а страната ни технически е готова за Шенген от години. "В рамките на следващите месеци, когато се обсъждат тези въпроси и когато можем да поставим самия въпрос в европейските формати, в които се подготвя дневният ред на Съвета, когато се прецени, че констелацията от държави в рамките на ЕС е достатъчно узряла и солидна, за да се вкара точката на Европейски съвет, тогава можем да говорим и за срокове. В момента ще се въздържа, защото това са 28 държави и е трудно да се прави подобна прогноза и трябва да сме много внимателни", каза Митов.

Шенген няма да се разпадне, но в момента ситуацията между шенгенските държави е до известна степен напрегната, посочи министърът. Това напрежение трябва да спадне, а то ще спадне през пресичане на миграционния поток, коментира българският дипломат номер едно. "Европейският съюз трябва да изработи такава рамка на отношенията си с Турция и не само, че да може да контролира солидно външните си граници и тогава вече средата за отваряне на Шенген и за България и Румъния е благоприятна", каза Митов. Министърът на външните работи потвърди за писмото на премиера Бойко Борисов до Брюксел, в което страната ни поставя исканията си по подготвяното споразумение на ЕС и Турция.

Митов припомни, че в момента Евросъюзът и Турция преговарят по определени параметри, а компромис е намерен в определени области. Например Турция вече се е съгласила и европейските държави подкрепят това тя да приеме обратно нелегалните имигранти, заловени в турски териториални води и тези, които в момента се намират в Гърция, които нямат нужда от международна закрила и са влезли от Турция, това е постигната принципна договореност.

В писмото от България министърът изтъкна два важни елемента. "Фокусът е върху така наречения балкански маршрут, който вече е обявен от Доналд Туск за затворен и договореността с Турция трябва да постигне това. Това от една страна. От друга страна, ние сме поставили две условия по въпросното писмо. Първото е, когато говорим за затварянето на маршрута през Турция, трябва да си дадем сметка, че трябва да се поеме ангажимент от Турция и да следи за недопускането на нов маршрут и тук изрично да бъдат споменати сухопътните граници между България и Турция, Турция и Гърция и Черно море", каза Митов. Той посочи, че има текст, който реферира към тази опция в принципните договорености, но той трябва да бъде засилен в последващите разговори. "България е настоявала на тази позиция и затова в самите текстове се реферира към непозволяването да бъде открит нов маршрут, а ние настояваме да се засили", каза Митов.

Друг важен текст в писмото е, когато се говори за визова либерализация, преди това Турция да поеме ангажимент с конкретна дата, от която ще започне да изпълнява споразумението за реадмисия с ЕС. "Тоест да е ясно, че реадмисията започва да действа, трябва да има текст, с който да се верифицира, че въпросното споразумение работи, след което да се говори за всичко останало. Визовата либерализация с която и да е държава и членството в ЕС са процеси, които са свързани с изпълнение на критерии и те са неотменни. Те са предимно технически, но има и такива, свързани с въвеждане на визов режим спрямо трети държави, с които Турция има безвизов в момента. Така че, ако Турция иска да се върви в тази посока, нашето условие е първо да се изпълнява споразумението за реадмисия, след което да бъдат изпълнени критериите, които са залегнали в позициите на ЕС така или иначе и се отнасят към всяка една държава", каза Митов. Той подчерта, че идеята, че ако се въведе визова либерализация изведнъж всички от Турция ще се преместят в Европа, е абсолютна заблуда. "Дори и да се даде визова либерализация, това не означава, че някой може току така да се пресели в Европа, това е абсурдно", посочи Митов.

Българският първи дипломат изтъкна, че страната ни се е стремила да отвори границата с Гърция в продължение на 25 години. "Решение за ограждения и едва ли не затваряне на българско-гръцката граница е изключително неприемливо и трудно в момента, още повече че няма никакви данни за засилен миграционен натиск по тази граница", подчерта той.

Министърът напомни, че страната ни е подготвена логистично, ако натискът се засили, да предприеме съответните действия, но нямаме желание да се строят излишни съоръжения.