Работна група, която да обсъди промени в медийното законодателство, ще бъде създадена следващата седмица. До тази идея се стигна по време на дискусия днес в Народното събрание за ролята на регулаторите и обществените медии, състояла се в рамките на съвместно заседание на парламентарните комисии по културата и медиите и по транспорта, информационните технологии и съобщенията.
Три основни акцента бяха поставени на дискусията - сливането на БНТ и БНР, създаването на нов медиен закон или промени в сегашния, както и обединението на СЕМ и КРС.
Той постави и темата за конвергентен регулатор, като според него това отново е политически въпрос.
Медийният експерт Мартин Захариев повдигна въпроса би ли се считало за целесъобразно обединението в корпорация на обществените радио и телевизия под една шапка, с избор на техния председател с мандат от 5 до 7 години от парламента. Той даде пример с Рай и Би Би Си. Според него реформата ще даде възможност за оптимизация и съкращаване на разходи. Безпокойството на БНР и БНТ, че ще останат с подценени бюджети е напълно неоснователна, заяви Захариев.
Той отбеляза още, че има нужда от ново законодателство, адекватно на технологиите и интернет, като трябва да се обсъди дали ще бъде с промяна в Закона за радиото и телевизията или изцяло нов закон за аудиовизуални медийни услуги. Подобен дебат беше повдигнат още преди шест години, но беше затворен поради липса на достатъчно политическа воля, коментира медийният експерт.
Председателят на Асоциацията на продуцентите Евтим Милошев заяви, че подкрепят идеята за сливането на двете обществени медии, защото това ще даде възможност за развитие на творческите професии. Валерий Тодоров, член на СБЖ и бивш генерален директор на БНР отбеляза, че когато се говори за сливане, не бива да се нарушава програмното многообразие на двете медии. Според него механични съкращения няма да доведат до големи икономии на средства.
Генералният Директор на БНТ Вяра Анкова коментира, че няма адекватно финансиране на обществените медии и липсва ясно дефиниране на мисията на телевизията и обвързаността на тази мисия с финансирането. По думите й характеристиките за независимо финансиране са то да бъде достатъчно, за да е конкурентно на търговските медии, да е независимо от държавата, предвидимо в средносрочен план, да е нарастващо, да е достатъчно аргументирано, за да не зависи от политическите фактори.
Генералният директор на БНР Радослав Янкулов описа ролята на регулаторите с думата "слушам", а мястото на медиите в обществения интерес - с "добро". Пряк свидетел съм как две години и повече СЕМ декларира, че полага усилия да следи и за работния климат в радиото. Следейки за климата, регулаторът се намеси в администрацията и синдикални въпроси, това не беше негова работа, коментира Янкулов, цитиран от БТА.
Участниците в дискусията се съгласиха, че има нужда от нов медиен закон или промени в сегашния, като на няколко пъти беше изтъкнато, че това ще стане само ако има политическа воля за това. Според Светослав Терзиев, член на СБЖ и журналист, под предлог, че става дума за електронни аудиовизуални услуги, държавата просто ще придобие възможност да контролира и останалите медии, които досега не е могла. Не се произнесе нито една дума за саморегулация на медиите, която трябва да се стимулира, коментира той.
На форума присъстваха представители на Президентството, МК, МТИТС, ЕК у нас, СЕМ, КРС, БТА, БНТ, БНР, АБРО, Асоциация на телевизионните продуценти, СБЖ, експерти и др.
)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)