Излезе „История на българите от Македония“, т. II

Рецензент на книгата е акад. проф. д-р Пламен Павлов, а редактор – акад. Румен Леонидов. Едно от многото достойнства на том втори на „История на българите от Македония“ е богатият снимков и документален материал, включен в книгата.

Откъс от раздел шести „Солунските атентати“

1. Организация на Солунските атентати
В хода на дискусиите кога да бъде вдигнато въстание на ВМОРО, в Македония през 1903 г. се случва едно изключително драматично събитие – т.нар. Солунски атентати.
Солунските атентати са извършени в периода 15–17 април стар стил (нов стил – 28–30 април) 1903 г. в Солун.
Организатори – гемиджиите (ученици анархотерористи). Създадена е група от български младежи – ученици от Солунската българска мъжка гимназия, които са анархотерористи по убеждения и известни в историята като гемиджиите.
Цел на атентатите. Атентаторите целят да засегнат финансовите и икономическите интереси на западните държави в Османската империя и да ги принудят да действат в защита на българското население в Македония.
Обект на атентатите. Взривени са сградата на „Отоман банк“, френският кораб „Гвадалкивир“, прекъснато е осветлението на града. Повечето от атентаторите загиват, след като водят неколкодневни боеве по улиците на града.
Саможертвата на младежите изостря още повече обстановката в размирните европейски части на Османската империя, където европейските държави в началото на 1903 г. се опитват да проведат Пъдарските реформи, без да постигат особен резултат.
Като продължение на Солунските атентати, през август 1903 г. се явяват взривът на гара Кулели в Бургас и ръководената от Антон Прудкин акция по взривяването на четири кораба – „Вашкапу“, „Тенедос“, „Аполо“ и „Феликс Фресине“ – в Бургаския залив.
Изграждане на терористичната група. Солунските атентатори са последователи на основаната в Пловдив и доразвита в Женева тайна младежка революционна организация – Македонски таен революционен комитет, или така наречената Женевска група.
Нейни ръководители са Михаил Герджиков и Петър Манджуков от Пловдив, Димитър Общински и други българи, като впоследствие към тях се присъединява и Слави Мерджанов.
Цел на групата. Целта им е да освободят Македония и Одринско чрез въоръжена революция.
През 1898 г. Михаил Герджиков става учител в Битоля, където среща Гоце Делчев. След тази среща започват преговори между двете организации и като резултат комитетът се саморазпуска.
След напускането на Женева част от бившите дейци на Македонския таен революционен комитет (МТРК) се вливат във ВМОРО и ВМОК, а други полагат основите на групата на солунските атентатори, като всички се включват активно в борбата за освобождение на българите от Македония и Одринско.
Идеолози на групата. Светослав (Слави) Мерджанов и Петър Манджуков са идеолозите и основателите на групата на солунските атентатори. Според тях чрез атентати и терористични акции могат да се засегнат капиталите на европейските страни в Османската империя.
Тези свои виждания двамата революционери споделят с ВМК начело с Борис Сарафов, който се съгласява да финансира техни терористични действия и евентуален атентат срещу султан Абдул Хамид ІІ.
Мерджанов и Манджуков привличат на своя страна мнозина българи от Македония и Одринско, склонни да извършат на практика терористични атентати в големите градове на Европейска Турция. Двамата осъществяват тясно сътрудничество и с арменските анархисти.
Създаване на анархистичен заговорнически кръг. Мерджанов и Манджуков създават анархистичен заговорнически кръг с членове, живеещи в градовете Пловдив, Цариград, Одрин и Солун (Аданър, Фикрет, 2002).
Изграждане на Солунската група. Прехвърлилият се в Солун Слави Мерджанов приобщава към мрежата група възпитаници на Солунската българска мъжка гимназия от Велес, сред които са: Йордан Попйорданов, Константин Кирков, Георги Богданов, Илия Тръчков, Владимир Пингов, Илия Попйорданов, Димитър Мечев, Тодор Органджиев, Алекси Минов-Каникот (Борис Николов, 1999) и Светослав Мерджанов и Милан Арсов.
Мерджанов ги ограмотява с анархистка литература, като те приемат само терористичните идеи на анар­хизма (Христо Силянов, 1933).
Към групата се присъединяват и Павел Шатев, Марко Бошнаков и Димитър Кощанов.
Гемиджиите. Членовете на групата сами именуват групата си Гемиджии и се определят като:
група хора, простили се вече с живота и отпуснали своята лодка в бурното море, която или ще изкарат благополучно на брега, или ще я разбият в скалите.
В края на 1899 г. анархистът Слави Мерджанов, под чието влияние попадат гемиджиите, им предлага дързък план, който те веднага се заемат да реализират.
Целите са убийството на султан Абдул Хамид II и взривяването на „Отоман банк“ в Цариград. С помощта на ръководителя на гемиджиите Орце Попйорданов Слави Мерджанов дава начало на плановете си. Като прави оглед на място в столицата, Мерджанов разбира, че убийството на султана е нереалис­тично.
Създаване на връзка с арменски революционери. Димитър Ляпов прави връзка между организацията и арменските революционери, които отдавна се занимават с подобен род дейности. Двамата с главатаря на гемиджиите Йордан Попйорданов решават да взривят едновременно и солунския клон на Отоманската банка.
Изграждане на цариградската клетка. Слави Мерджанов, Петър Соколов и Петър Манджуков започват да прокопават тунел под банката в Цариград, където да заложат динамит.
Успоредно с тях в Солун гемиджиите започват прокопаването на тунел до местното крило на банката.
Председателят на Върховния македоно-одрински комитет Борис Сарафов осигурява паричните средства и за двете операции.
В средата на 1900 г. Павел Шатев се присъединява към цариградската група, а в Солун се присъединява един арменец, владеещ отлично гръцки език и представящ се за грък, за да избегне подозренията на властите към солунската група (Павел Шатев, 1983).

Прокопаването на тунела в Цариград изостава, поради което солунската група преустановява работа, а участниците в нея се прибират по родните си места, докато в Цариград завърши подготовката. Тъкмо когато атентаторите стигат до ъгъла на банката, става провал.
През 1901 г. един отчет за работата им, изпратен до Солун, попада в турската полиция и е дешифриран. Така при пристигането на динамита, пратен от Борис Сарафов, съзаклятниците са арестувани.
Все пак османските власти не успяват да открият тунелите и в крайна сметка освобождават арестантите след застъпничество на българското правителство.

Факт e том втори от фундаменталния труд на акад. Григор Велев „История на българите от Македония“. Той излиза с логото на „Изток-Запад“ и предлага за първи път аналитичен прочит на историческите процеси в Македония през периода 1878-1918 г.

Във фокуса на вниманието на автора е българското националноосвободително движение в Македония. Периодът, изследван от акад. Велев, започва от 1878 г. и достига до войните за национално обединение 1912‒1918 г. Характерна за текстовете на автора е безкомпромисната вярност към историческата истина, постигната благодарение на работата с хиляди документи, спомени, биографии, научни изследвания.

Българският учен се отличава с многостранна информираност и задълбочено познаване на събитията, процесите, житейския път и идеите на стотици личности, свързали живота си с македонската кауза. Трудът на акад. Велев е забележителен и по още една причина ‒ изследователят успява да синтезира огромен обем от информация в сполучливо структуриран разказ. Така пред читателите се разкриват съдбовните превратности, преживени от българския народ в тези драматични и жестоки времена.
През разглеждания период аналитичният подход към историческите процеси е съчетан с проникновен поглед към миналото не само на българите в историко-географската област Македония, но и на цялата ни нация в нейното развитие. Представени са и отношенията на революционните дейци и организации с българската държава. Авторът проследява появата и развитието на ВМРО и ВМОК – знакови революционни организации на българите от Македония. Характерни за трудовете на акад. Велев са обективност, аналитичност и енциклопедизъм. В днешното време на забравени ценности и национални идеали появата на „История на българите от Македония“ е светъл лъч, които се обръща с почит към героите от нашето минало.