Адекватният метод за остойностяване на нелегалното производство е през използваната суровина. В България има малко над 500 000 декара лозови насаждения, които дават среден годишен добив около 450 000 тона грозде. Около 200 000 тона се ползват като суровина от онези винпроми, които внасят 200 925 604 лева акциз в хазната. Другите 200 000 тона отиват в недекларирано производство при онези, които внасят в хазната 728 037 лева. Дори и при ползване на намалена ставка на акциза от 550 лв. вместо 1100 лв., се губят едни поне 100 млн. лв. акциз - чиста загуба за бюджета. И тези сметки са скромни, защото тук не са включени и близо 100 000 тона други захаросъдържащи плодове (череши, праскови, сливи, круши и т.н), които също се оползотворяват в нелегалния сектор. Дори това обаче не дава пълната картинка, защото в тази сметка не са включени и всякакви други отровни напитки, произвеждани от суровини с неясен произход, като компоти, конфитюри, вафли и други бракувани сладкарски изделия, поради изтекъл срок на годност. И не на последно място използването на токсичния и евтин метанол, от който директно се умира, както само преди месец бяхме свидетели. Това прави най-малко 50 млн. литра алкохол извън санитарния и данъчен контрол на държавата.
В последните два месеца темата за домашната ракия придоби много голяма популярност и обществен интерес заради смъртните случаи от Якоруда, които стреснаха цяла България. Както и заради промени в закона, които предизвикаха редица противоречия. Всички в сектора защитиха правото хората да изваряват ракия за собствена консумация, което е традиция, празник и ритуал за повечето български семейства. Те имат право да варят до 30 литра годишно в собствен казан или избран от тях малък обект за дестилиране, за което заплащат облекчен акциз и такса по изваряване. Същите малки обекти обаче произвеждат ракия с цел продажба, без санитарен контрол, без да заплащат данъци и акцизи. Това е напълно незаконна дейност с криминален привкус. Тази нелегална ракия се продава по пазари, край пътя, в заведения и ресторанти под лъжовната реклама "домашна" и хората се подвеждат да я купуват заради добавената стойност, която носи етикетът "домашно". Този етикет реално може да прикрива изключително некачествен и често отровен продукт, който е произведен без абсолютно никакъв контрол и е с неясно и опасно съдържание.