Домашната ракия дава 0,5% от акциза върху алкохола

Едва 728 037 лв. са внесли през 2015 г. всички 1586 малки казани за варене на ракия, които към януари са регистрирани в Агенция "Митници". Това стана ясно от писмен отговор на финансовия министър Владислав Горанов до народен представител, пише "Стандарт".

Той уточнява, че това е под 0,5% от общите приходи от акциз върху спиртните напитки за 2015 г., които възлизат на 200,92 млн. лв. Това реално са само казаните на тези, които са имали благоразумието поне да подадат еднократно пред Агенция "Митници" декларация, че съществуват. По данни на Националната лозаро-винарска камара /НЛВК/ в страната има още над 7000 подобни обекта, които не фигурират никъде. За тях няма регистри, няма и контрол. Те произвеждат нещо, което не е ракия, а напитки с метанол, висши алкохоли и много други тежко токсични съединения, наливани в пластмасови туби и шишета. Цената на тези напитки е много примамлива, а вкусът им е балансиран с различни овкусители и оцветители. Тази ракия се продава като домашна по пазари, край пътя или в кръчмите. Представителите на легалния бранш внасят ежегодно акциз в хазната от порядъка на средно 185 млн. лв. Ако приравним този акциз на произведени количества ракия, това се равнява на 35 млн. литра ракия с (40% об).

Адекватният метод за остойностяване на нелегалното производство е през използваната суровина. В България има малко над 500 000 декара лозови насаждения, които дават среден годишен добив около 450 000 тона грозде. Около 200 000 тона се ползват като суровина от онези винпроми, които внасят 200 925 604 лева акциз в хазната. Другите 200 000 тона отиват в недекларирано производство при онези, които внасят в хазната 728 037 лева. Дори и при ползване на намалена ставка на акциза от 550 лв. вместо 1100 лв., се губят едни поне 100 млн. лв. акциз - чиста загуба за бюджета. И тези сметки са скромни, защото тук не са включени и близо 100 000 тона други захаросъдържащи плодове (череши, праскови, сливи, круши и т.н), които също се оползотворяват в нелегалния сектор. Дори това обаче не дава пълната картинка, защото в тази сметка не са включени и всякакви други отровни напитки, произвеждани от суровини с неясен произход, като компоти, конфитюри, вафли и други бракувани сладкарски изделия, поради изтекъл срок на годност. И не на последно място използването на токсичния и евтин метанол, от който директно се умира, както само преди месец бяхме свидетели. Това прави най-малко 50 млн. литра алкохол извън санитарния и данъчен контрол на държавата.

В последните два месеца темата за домашната ракия придоби много голяма популярност и обществен интерес заради смъртните случаи от Якоруда, които стреснаха цяла България. Както и заради промени в закона, които предизвикаха редица противоречия. Всички в сектора защитиха правото хората да изваряват ракия за собствена консумация, което е традиция, празник и ритуал за повечето български семейства. Те имат право да варят до 30 литра годишно в собствен казан или избран от тях малък обект за дестилиране, за което заплащат облекчен акциз и такса по изваряване. Същите малки обекти обаче произвеждат ракия с цел продажба, без санитарен контрол, без да заплащат данъци и акцизи. Това е напълно незаконна дейност с криминален привкус. Тази нелегална ракия се продава по пазари, край пътя, в заведения и ресторанти под лъжовната реклама "домашна" и хората се подвеждат да я купуват заради добавената стойност, която носи етикетът "домашно". Този етикет реално може да прикрива изключително некачествен и често отровен продукт, който е произведен без абсолютно никакъв контрол и е с неясно и опасно съдържание.

В средата на януари месец собственици на ракиени казани от цялата страна учредиха в Пловдив Национално гражданско сдружение "Българска домашна ракия". Участниците в него изразяват несъгласие с последните промени в Закона за акцизите, според които ракия може да се вари само от юли до декември, а казаните над 500 литра трябва да бъдат регистрирани като данъчни складове.

Промените в закона не срещат разбиране заради неправилния им прочит. Промените не засягат домашната ракия, каквито твърдения има. Засягат само нелегалното производство в промишлени количества на ракия от нелицензирани за целта лица. Това производство се е превърнало в масово, затова и реакциите и негодуванията са масови. Те за съжаление подсказват прикриване на незаконна дейност и фактът, че затягането на мерките удря по джоба на тези, които доказано не спазват правилата. Промените са насочени към така наречените Специализирани малки обекти за дестилиране - т.е. фирми, притежаващи казани с обеми на варене до 1000 литра, които произвеждат ракия в промишлени количества, често предназначени за нелегална продажба.

Тези СМОД нямат право да произвеждат за себе си и да продават ракия след това. Сега СМОД продават безнаказано ракия и искат да се ползват с капацитет на съдовете за изваряване от 1000 литра. Искат да варят ракия целогодишно. Щом твърдят, че работят целогодишно и че капацитетът на един казан трябва да остане 1000 литра, то къде са приходите от акциз от тази дейност? Излиза, че работят само 2-3 дни в годината.

Именно поради това законът вече слага и график за варене на ракия от юли до декември. Причината е, че ракията, която се вари през месец март, е всичко друго, но не и от плодове - това са често компоти, битова химия, мухлясали сладкарски изделия. От юли до декември е времето на зреене, бране и ферментиране на всички плодове, съдържащи захар. Учредителите на сдружението "Българска домашна ракия" са всъщност собственици и управители на фирми, които имат регистрирани обекти за дестилиране, които очевидно по този начин искат да бранят икономическата си дейност. Думата "домашна" е подвеждаща. Парадоксално е стопански субект да се обявява в защита на "домашно произведени продукти". По-коректно би било "Сдружение на малките обекти за дестилиране".