"Ню Йорк таймс": САЩ укрепват европейския изток, за да сдържат Путин

Американският президент Барак Обама планира значително да увеличи тежкото въоръжение, бронираната техника, както и други видове военно оборудване в страните от НАТО в Централна и Източна Европа. Официални източници от правителството на САЩ заявиха, че този ход има за цел възпиране на Русия от по-нататъшна агресия в региона, пише вестник "Ню Йорк таймс".

Белият дом планира да финансира допълнителното въоръжение и техника, като поиска над 3,4 милиарда долара от американския бюджет за военни разходи в Европа през 2017 г., казаха вчера няколко неназовани официални източници. Това е над четири пъти повече от сегашния бюджет от 789 милиона долара. Въоръжението и техниката ще бъдат използвани от силите на САЩ и НАТО, като се направи така, че алиансът да може да поддържа цялостна бронирана бойна бригада в региона по всяко време, пише БТА.

Въпреки че руската военна активност в Източна Украйна затихна през последните месеци, Москва продължава да поддържа присъствие там, като работи с местни проруски сили, се отбелязва в материала на "Ню Йорк таймс". Допълнителните сили на НАТО са предвидени така, че да изпратят послание на руския президент Владимир Путин, че Западът продължава да е дълбоко подозрителен към подбудите му в региона, заявяват официални източници от американското правителство.

"Това не е отговор на нещо, което се е случило миналия вторник", каза високопоставен правителствен представител. "Това е дългосрочен отговор на променената среда на сигурност в Европа. Това отразява нова ситуация, при която Русия вече е по-сложен играч."
Не е ясно каква ще бъде реакцията на Русия на засиленото присъствие на НАТО на източния фланг на алианса, отбелязва "Ню Йорк таймс" и допълва, че откакто е подписано мирното споразумение в Украйна миналата година, правителството на Путин е опитало да смекчи напрежението със Запада. Според цитирани от вестника официални източници руското правителство има силно желание САЩ и Европа да отслабят икономическите санкции, което подсказва, че то няма да изостря напрежението заради новите военни ангажименти.
В материала се цитират и мнения на различни анализатори.

Според някои от тях увеличаването на финансирането и на числеността на разположените сили със сигурност ще обезпокоят Русия. Сред страните, където техниката и допълнителните сили е възможно да бъдат разположени, са Унгария, Румъния и балтийските страни, посочват официални източници от Пентагона.

Други американски представители заявяват, че искането на средствата ще е еднократно и няма да залегне като мярка отвъд 2017 г.
Анализатор от Центъра за стратегически и международни изследвания във Вашингтон казва, че с исканите финанси се цели да се заобиколят бюджетните ограничения върху Пентагона и изразява мнение, че те може и да не успокоят източноевропейските съюзници, защото решението за по-нататъшните военни разходи в Европа остава за следващото правителство.

Официални източници от американското правителство заявяват, че новите инвестиции не са само за сдържане на Русия. Въоръжението и техниката могат да бъдат разположени и по южния фланг на НАТО, където могат да помогнат в борбата с "Ислямска държава" или в справянето с миграционния наплив от Сирия, се посочва в материала.

Но няма съмнение, че основната цел е Русия, отбелязва "Ню Йорк таймс". Представители на американското правителство посочват, че две години след анексирането от нея на Крим, е важно да бъде изпратено послание на Москва, че НАТО ще направи всичко необходимо, за да застане зад източноевропейските си членки, които са обезпокоени, че може да са следващите.

Русия е инвестирала доста сериозно във въоръжените си сили, като е превърнала тромавата армия от съветски тип в по-лека и гъвкава сила, способна да извършва бързи интервенции. Това, съчетано с готовността на Путин да разшири влиянието на Русия отвъд границите й, създава необходимост от по-силна сдържаща сила, посочват официални източници на "Ню Йорк таймс".

В статията представители на американското правителство също така изразяват увереност, че разполагането на новите сили няма да бъде в нарушение на Основополагащия акт за отношенията между НАТО и Русия от 1997 г., с който двете страни се ангажират да не разполагат големи сили по своите граници.

Отбелязва се също, че на среща в Брюксел преди две седмици, на която е присъствал и генерал Джоузеф Дънфорд, председателят на Съвета на началник-щабовете на въоръжените сили на САЩ, източноевропейски страни отново са изразили безпокойство в Русия. Източници на "Ню Йорк таймс" допълват, че представители на балтийските страни Естония, Латвия и Литва са поискали по-силно заявление на американската военна подкрепа.