Плевнелиев: Европа е пространство на съпричастност към търсещите закрила, но и на споделени правила

Европа е пространство на съпричастност към търсещите закрила, но и на споделени правила. Това заяви държавният глава Росен Плевнелиев пред участниците в международен форум, организиран в Рим от центъра „Низами Ганджави“ и Италианското дружество за глобален диалог. В изказването си като основен говорител президентът акцентира върху начините за справяне с предизвикателствата, свързани с екстремизма и радикализма и за необходимостта да останем верни на своите ценности, съобщиха от прессекретариата на държавния глава.

„Като държавен глава на народ с 13-вековна история и дълъг опит на мирно и съвместно съжителство, знам, че колкото и уникална да изглежда днешната криза в света, тя може да бъде преодоляна с конкретни и решителни действия“, заяви Росен Плевнелиев. По думите на президента, неведнъж Европа е била изправена пред сериозни предизвикателства, подобни на днешните, и решенията са ясни: „повече, а не по-малко демокрация, човечност и съпричастност; спазване на правилата; интеграция и образование“. Трябва да помним кои сме, трябва да помним, че създателите на обединена Европа ни завещаха мисия за мир, свързаност и толерантност.

Президентът посочи пред участниците във форума, че българското общество от години живее в дух на толерантност и уважение към различния. Росен Плевнелиев даде пример с родния си град, в който от векове съжителстват мирно храмове на различни религии. В международния ден за възпоменание на жертвите на Холокоста - 27 януари, държавният глава припомни историята за спасяването на българските евреи в годините на Втората световна война.

„Още от първия си ден като държавен глава се стремя да следвам най-добрите примери на известната българска толерантност и уважение към различните религиозни общности“, заяви президентът. Именно затова, така както присъствам на традиционните за православните българи Великденски и Рождественски служба, всяка година паля в Софийската синагога една от свещите за Ханука, редовно съм домакин на традиционната за мюсюлманите вечеря Ифтар и споделям празниците и традициите на всички български граждани, независимо от религиозната им принадлежност. Вярвам, че това е не само израз на уважение, но и важно препотвърждаване на волята и на избора ни да живеем заедно в мир и хармония, заяви президентът. Росен Плевнелиев изтъкна, че всяка от религиозните общности у нас има своя принос за мирното съжителство с останалите и е част от това национално усилие.

Държавният глава посочи, че трябва да помним, че всяка религия проповядва и се моли за мир. Тероризмът е война не на религиите, не между цивилизациите, а между човешката цивилизация и варварството. Президентът апелира за своевременни действия, насочени към предотвратяване на маргинализацията и радикализацията на търсещите убежище в Европа. „Терористите не се раждат. Те се създават от отчаянието и омразата, към които ги тласка отказаният достъп до образование, социалното изключване, липсата на перспективи и шанс за реализация. Наша отговорност е да им покажем, че има и друг избор“, посочи президентът Плевнелиев. По думите на държавния глава борбата с тероризма е и „битка за интеграция и за образование“.

Росен Плевнелиев призова Европейският съюз да не отстъпва от собствената си идентичност. Трябва всички да обединим усилия за решаване на кризите, които днес са рекорден брой. „Нашата толерантност е ясен знак за нашата сила и решителност да отстояваме начина си на живот“, заяви Росен Плевнелиев. Като член на ЕС и на НАТО и като председателстваща Комитета на министрите на Съвета на Европа и Процеса за сътрудничество в Югоизточна Европа, България има възможности с пълна сила да постави в дневния ред големите теми за Европа – за общоевропейския подход към историята и към бъдещето, както и за решаването на всяка една криза, защото само заедно сме силни, добави президентът.

Държавният глава отбеляза, че през 2015 г. България се е справила отговорно с пристигането на рекорден брой търсещи закрила и у нас е регистриран всеки имигрант, преминал границата, както изискват правилата на ЕС. „Но най-вече се гордея, че останахме солидарни с хората, търсещи убежище от ужасите на войната и търсим трайно решение на кризата, заедно с европейските ни партньори“, посочи президентът.

Росен Плевнелиев подчерта, че както в България, така и в останалите страни на Балканите, са живи спомените за ужасни конфликти, причинени от междуетническо и верско противопоставяне, които са върнали региона с десетилетия назад. „Именно ние, балканските нации, трябва да напомняме, че освен пътят на противопоставянето, пред нас винаги е възможен и пътят на разбирателството, на взаимното уважение и на мирното и ползотворно сътрудничество“, добави президентът Плевнелиев.

В дискусията в Рим участваха още президентът на Италия (2006-2015 г.) Джорджо Наполитано; председателят на Сената на Италия Пиетро Грасо, президентът на Република Македония Георге Иванов; президентът на Латвия (1999-2007 г.) и съпредседател на Международния център „Низами Ганджави“ Вайра Вике-Фрайберга; Франко Фратини - министър на външните работи на Италия (2002-2004; 2008-2011) и заместник-председател на Европейската комисия и еврокомисар по въпросите на правосъдието, свободата и сигурността (2004-2008) и др. Във форума участие взе и директорът на Александрийската библиотека Исмаил Серагелдин.