''Етиката'' на отлъчения от Синагогата отново се завръща

„Етика“ на Спиноза е един от базисните философски текстове за всички времена.

Заедно с Рене Декарт и Готфрид Лайбниц Спиноза е смятан за един от най-великите рационалисти във философията. Трудът на живота му е съчинението „Етика“, публикувано посмъртно от негови приятели.

Това е силно въздействаща творба, съчетаваща брилянтен стил с изящна яснота на логиката. Оказала е и продължава да оказва огромно влияние за развитието на световната философия. Спиноза ни въвежда в своите идеи за същността на Бог, на съзнанието, емоциите и силата, отваря очите на човечеството да разбере живота и мястото си в установения във Вселената ред. Според автора щастието се състои в свободната любов на разума към висшия идеал (Бога). Разсъжденията му на мислител се основават на математиката и логиката, чрез които той извежда своите идеи за метафизиката, като представя доказателствата си посредством дедуктивни доводи, дефиниции, аксиоми и теореми.

Великият философ доказва, че съществуващото във Вселената е единна универсална субстанция, която се състои от разум и телесност. Спиноза е детерминист и според него всичко се случва посредством необходимостта. Тъй като човешкото поведение е изцяло предопределено, свободната ни воля се състои в това да разберем защо нещата се случват по този начин. Това „всичко“ се случва по определена необходимост и с максимално съвършенство. Самата Реалност е съвършена.

Барух (Бенедикт) Спиноза е холандски философ, роден през 1632 г. Произхожда от еврейско семейство, занимаващо се с търговия. Получава религиозно образование, но любопитният му ум и новаторските му идеи не са добре приети сред неговата общност. Това води до отлъчването му от Синагогата, когато е на 24 години. Тогава той приема латинското име Бенедикт и се отдава на философията, а прехраната си изкарва с шлифоване на лещи. Умира през 1677 г. в Хага.