Кое е по-важно: крайната цел или пътят до нейното осъществяване?

Кое е по-важно, когато планираме дадено действие: крайната цел или пътят до нейното осъществяване? Учени от Института Макс Планк по когнитивни и невронауки в Лайпциг са открили, че на първо място за нас стои целта.

Това те доказват в рамките на проучване, проведено с професионални пианисти, при което се оказва, че умствените процеси са концентрирани в много по-голяма степен върху хармоничността на дадена мелодия, отколкото върху позицията на пръстите по време на изпълнение на отделните акорди, разказва сайтът на института, пише nauka.offnews.bg.

Пръстите на един пианист се движат виртуозно по клавишите на пианото и с привидна лекота сътворяват мелодия, която пленява публиката. Какви точно процеси обаче протичат в мозъка на пианиста, докато той изпълнява дадено произведение? Пианистът трябва да мисли както за това какво свири, т.е. кои клавиши натиска, за да се получи благозвучна мелодия, така и за това как свири, т.е. кои пръсти използва.

„Вече знаем, че музикантът не съобразява двете неща едновременно. Той първо обръща внимание на мелодията, която трябва да изсвири, и след това мисли за съответните движения на пръстите. Тоест на първо място стои въпросът КАКВО и след това КАК“, обяснява Даниела Замлер от Института Макс Планк по когнитивни и невронауки. Подобна е ситуацията при един футболист, който на първо място концентрира вниманието си върху това да вкара топката във вратата без да мисли конкретно какви движения точно трябва да извършат краката му за тази цел.

Невроучените откриват тези взаимовръзки като целенасочено внасят объркване в процеса на свирене при професионални пианисти. За целта те пускат на музикантите мелодия, която те след това трябва да пресъздадат на пианото. Изведнъж обаче в мелодията се появява неочакван акорд, който не се вписва в музикалната схема и който се възприема от слуха на музиканта като фалшив. „Колко бързо пианистът ще реагира на това и ще изсвири неочаквания тон зависи от това какъв е времевият диапазон между пускането на мелодията и нейното повторение от пианиста. С колкото повече време разполага да се нагоди към мелодията, толкова по-изненадан е пианистът, когато слухът му разпознае фалшивия тон“, обяснява Роберта Бианко, водещ автор на настоящето проучване и докторант към Института Макс Планк. Причина за забавянето е фактът, че пианистът всъщност вече е започнал планиране на правилните движения с оглед изпълнение на една благозвучна мелодия и в един момент се налага да спре и да препрограмира всичко.

Подобни процеси в никакъв случай не протичат само при пианистите. Същото се получава и когато използваме майчиния си език и неговата граматика. Така например очакваме изречението „Ще изям един“ да завърши със съществително име и бихме се озадачили, ако вместо това последва глаголът „чета“ например. „Подобно на съставянето в мозъка на изречение на майчиния език, един професионален пианист до известна степен е „въплътил“ правилата на музиката в своите пръсти“, обяснява италианката, която същевременно е и музиколог по професия.

Резултатите показват, че мозъкът непрекъснато сканира нашето обкръжение за откриване на регулярности с оглед гарантиране извършването на ежедневни дейности и осъществяването на взаимодействия. На основание получената информация той прави изводи за това какво би могло да следва и подготвя протичането на необходимите за целта процеси. Ако се случи нещо неочаквано, той се нуждае от известно време, за да се нагоди към нововъзникналата ситуация.

„Учудващото в случая е най-вече това, че в мозъка на един пианист по време на виртуозно музикално изпълнение принципно протичат същите умствени процеси, както при всеки един от нас при извършване на ежедневни дейности като например игра на футбол или варене на кафе“, уточнява Бианко.