Поради многопосочното въздействие на демографските процеси, в документа е спазен принципът за предприемане на интегриран подход с участието на максимално широк кръг институции и организации.
Правителството прие план за 2016 г. за изпълнение на актуализираната Национална стратегия за демографско развитие на населението в Република България (2012-2030 година). В документа са включени комплексни мерки за преодоляване на демографските дисбаланси, свързани с ниската раждаемост, високата смъртност, динамичните миграционни процеси, намаляването и застаряването на населението и на работната сила.
Демографските процеси имат инерционен характер. Затова мерките са насочени не само към повлияване на основните демографски показатели, но и към развитието на качеството на човешките ресурси и към адаптиране на секторните политики към демографските промени.
Мерките са групирани в 12 стратегически направления. Сред тях са насърчаване на раждаемостта чрез създаване на среда, благоприятна за отглеждането и възпитанието на деца; подобряване на репродуктивното здраве, общата демографска информираност и репродуктивна култура на населението; подобряване на общото здравословно състояние на населението и намаляване на общата, преждевременната, детската и майчината смъртност; разработване на адекватна миграционна (външна и вътрешна) и имиграционна политика и намаляване на броя на емигриращите млади хора в репродуктивна възраст.
Стратегически направления в плана за изпълнение на стратегията за демографско развитие са и възприемането на комплексен междусекторен подход за активен и продуктивен живот на възрастните хора в добро здраве, адаптиране на социалните системи към демографските промени и остаряването на населението – пазар на труда, пенсионна система, социално подпомагане и грижи, здравеопазване, образование, култура; развитие на солидарност между поколенията; повишаване на образователното, духовно и културно равнище, квалификация, способности и умения на населението от всички възрастови групи. Останалите са създаване на условия за равни възможности за пълноценен социален и продуктивен живот на всички социални групи; ограничаване на диспропорциите в териториалното разпределение на населението и обезлюдяването в някои региони и селата, както и въвеждането на задължителна оценка на въздействието върху демографското развитие и качеството на човешкия капитал на всеки нов, изменян или допълван нормативен акт на държавата.
)