Въпреки че партиите упорито неглижират преференциалното гласуване и премълчават възможностите, което то дава, гражданите все повече се ориентират в положителните му страни и все по-масово го използват. Над 47 на сто от избирателите, участвали в последните кметски избори в края на октомври, са се възползвали от правото си да пренаредят листите за общински съветници.
Това показва окончателният доклад на Института за развитие на публичната среда (ИРПС), пише в. Сега. Най-масово с преференция е гласувано в община Челопеч (Софийска област) - 88.94%, където се получи един от най-нестандартните резултати на фона на общите за страната. Още на първия тур там победи независим кандидат за кмет с почти 80 процента от гласовете, а в общинските листи БСП, НДСВ и "Атака" си разделиха по три места, докато ГЕРБ остана само с две. В класацията на ИРПС следва община Златоград, където съотношението е 87 на сто, Минерални бани (Хасковска област) със 79.24% дял за преференциалното гласуване и община Сандански със 78.98 процента. На другия полюс са традиционни бастиони на ДПС като кърджалийската община Черноочене, шуменските Хитрино и Венец, Джебел и т.н. В тях с преференция са гласували между 9 и 12 на сто от електората. В София делът на вота с преподреждане на листите е малко по-висок от средния за страната - около 52 на сто. В Пловдив съотношението е значително по-ниско от средното - около 39%, а във Варна то е приблизително 48 процента.
Изборите на 25 октомври са отбелязали рекорд по използвани преференции спрямо тези за евродепутати и за Народно събрание през 2014 г., показва още сравнението на ИРПС. На първите от възможността за упражняване на мажоритарен вот се възползваха само 26 на сто от участниците в избора, а на вторите - 35%. "Представените тук данни ясно показват, че употребата на преферeнциално гласуване има значителен ръст с всеки изминал вид избори. Липсата на активна информационна кампания от политическите централи по отношение на правото на преференциално гласуване на избирателите е доказателство за страха на партийните играчи от реалната възможност тяхното политическо бъдеще да е в ръцете на гражданите. За пореден път след изборите стана ясно, че вече се надигат гласове против преференциалното гласуване - отново без ясни аргументи на какво са базирани те", заключават от института.
Въпреки увеличаващия се интерес на избирателите към преференцията сериозно впечатление на последните избори направи масовата незаинтересованост на членовете на избирателни комисии да ги отчитат. След вота на 25 октомври социалните мрежи се препълниха със сигнали и оплаквания на граждани, че предпочитанията им не са били взети предвид в избирателните протоколи. Във "Фейсбук" се появиха десетки документи, под които граждани разказваха, че са гласували за определен кандидат и че в протокола тяхната преференция липсва.
)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)