Недостигът на квалифицирани кадри продължава да е основен проблем на ИТ индустрията

Недостигът на квалифицирани кадри продължава да е основен проблем на ИТ индустрията. В момента петнадесет - двадесет хиляди души са заети в сектора, като в рамките на следващите пет години страната ще се нуждае от три пъти повече специалисти. Това каза Стамен Кочков, председател на Българската асоциация на софтуерните компании. Организацията представи данни от проучване "Барометър на българската ИТ индустрия 2014 - 2015", цитирани от БТА.

Според годишния доклад на Асоциацията "Барометър на българската ИТ индустрия 2014 - 2015" , проведен сред близо 2300 фирми, чиито дейности и приходи са предимно от софтуер, ръстът на приходите в сектора за пореден път е над десет на сто за 2014 г. или над 1 млрд. долара. Делът на експорта в тези приходи се увеличава и достига до около 65 на сто. Очакванията са през следващата година делът на сектора в БВП да достигне два процента.

Средната брутна заплата в сектора е 3 358 лева, като измерена през покупателната способност заплата на българските програмисти става идентична с тази на колегите им във Великобритания. От Асоциацията отчитат значително намаление през последните пет години на емиграцията на програмисти от България и тенденции на връщането на българи в страната от чужбина.

За последните три години са открити над 3 000 работни места - близо 1 000 на година. Този ръст би могъл да е много по-голям, ако образованието намери начин да произвежда повече квалифицирани кадри, коментира Георги Захариев, член на Управителния съвет на Асоциацията. Около 80 на сто от фирмите, които членуват в Българската асоциация на софтуерните компании (БАСКОМ), очакват някакъв процент на увеличение на персонала през следваща година, 17 - 18 на сто ще запазят равнищата на заетост и само две - три фирми смятат да намалят персонала.

България може да стане просперираща страна и ние знаем какво трябва да се направи за това, знаем точно какви мерки да се вземат и в рамките на колко години е възможно да се извърши подобна трансформация, но не можем да го направим сами, заяви Явор Джонев, заместник-председател на Асоциацията. Той подчерта, че критично важно в този процес е участието на държавата, университетите.

Джонев информира, че вече два проекта на Асоциацията се реализират. Първият е "Професия "програмист", като от него до четири години ще се усетят краткосрочните ползи. Проектът обхваща деца от 9 и 12 клас, които са ангажирани с професионалната квалификация паралелно с гимназиалното образование. Целта е за около две години те да придобият квалификация и да влязат в компаниите като стажанти, като в 12 клас да работят на половин работен ден. След това да продължат висшето си образование и да се включат в ИТ-индустрията и всяка година да повишават квалификацията си.

По наши прогнози, ако изградим около 25 образователни центъра в страната във всеки по-голям град, към 2020 г. около десет на сто от завършващите съответния випуск ще са готови специалисти или става дума за около 6000 души, каза Явор Джонев. По думите му това ще реши проблема на индустрията с кадрите.

Джонев информира, че сега с Националната агенция за професионално образование и обучение се работи по проект за определяне на държавните изисквания за професията с прякото участие на софтуерната индустрия, която ще инвестира в разработката на изискванията, на учебните програми, в квалификацията на учителите, които да преподават в бъдещите обучителни центрове. От държавата се очаква да направи инвестицията в организацията на тези центрове.

Освен това се готви стратегия на ниво МС за подпомагане на квалификацията на софтуерните специалисти и именно част от нея е проектът "Професия "програмист". Джонев изрази надежда следващата година програмите да са готови и първите пилотни курсове да са започнали.

Вторият проект на Асоциацията е фокусиран върху математиката за предучилищния и средния курс. Сега се подготвя мащабно сравнително изследване между новаторската "JUMP Math система" и традиционните начини за преподаване на тази наука. Изследването ще се прави следваща година и то ще е база за бъдеща държавна политика в тази област. В проучването участват СУ "Св. Климент Охридски", НБУ и БАН. Целта е не просто да се набавят квалифицирани кадри за ИТ индустрията, а да се подготвят хора с универсални умения, приложими и за други сектори.