Националният съвет за тристранно сътрудничество не постигна съгласие по проектите за държавен бюджет за 2016 година, за бюджет за Държавното обществено осигуряване, за бюджет на НЗОК и за постановление за определянето на нов размер на минималната работна заплата за следващата година.
Въпреки различията между правителство, синдикати и работодатели, вицепремиерът и председател на НСТС Ивайло Калфин, определи дебатите по проектите като задълбочени, обективни и добронамерени. Запазването на данъчната среда и стремежът към консолидация е основното, което се оценява като положително в закона за държавния бюджет, каза вицепремиерът. По думите му обща е претенцията на работодатели и синдикати за необходимост от засилване и ускоряване на промените в различни сектори.
По отношение на бюджета на НЗОК, Калфин обобщи, че има различия между министерството и Надзорния съвет на касата, които се измерват със 130 милиона лева. От всички страни се отчита, че в бюджета на ДОО вече започват да влияят положително промените в пенсионната система, намалява субсидията от държавния бюджет, отбеляза социалният министър и допълни, че ефектите ще бъдат по-видими през следващите години. Забележките са в частта с недовършените промени по частните пенсионни фондове, както и промените, свързани с инвалидните пенсии, каза Калфин. Той припомни, че до края на есента ще предложи концепция за реформа, която ще бъде обсъдена както от организациите на хората с увреждания, така и в НСТС.
Предстои и работа за механизъм за определянето на минималните осигурителни доходи в дейностите, които не са договорени, като трябва да се уточнят кои икономически параметри ще са водещи, посочи Калфин. Ще има и широк дебат за механизъм за определяне на минималната работна заплата. Целта е не да се създаде автоматичен механизъм, а такъв, който е максимално обективен, отбеляза вицепремиерът. Работодателите подкрепят усилията за по-бърза бюджетна консолидация, но биха подкрепили и по-амбициозен план за реформи, заяви председателят на Асоциацията на индустриалния капитал в България Васил Велев. Той припомни исканията на бизнеса да не плащат първите три дни болнични.
На въпроса "въоръжаване или образование, ние избираме образованието", заяви Велев и каза, че от бизнеса не се чувстват застрашени нито от север, нито от юг, за да не бъдат използвани парите, които допълнително се отделят за сектор сигурност за образование.
Синдикатите също споделят мнението, че в сектор "сигурност" се заделя сериозен ресурс, който може да бъде използван както в социалните системи, така и за подпомагане на икономиката, заяви президентът на КНСБ Пламен Димитров.
Димитров смята, че в бюджета за 2016 година най-накрая има "глътка въздух" за част от бюджетните системи, но са необходими пари за поне петпроцентно увеличение на заплатите в НОИ и НЗОК. По думите на президента на КТ "Подкрепа" днес е постигнато съгласие за петпроцентното увеличение на възнагражденията на работещите в двете системи. От синдикатите поискаха и увеличаване на максималния осигурителен доход на 2850 лева, както и удвояване на размера на обезщетението за безработица. Те искат и увеличаване на гарантирания минимален доход.
Работодатели и синдикати се обявиха против въвеждането на данък "вредни храни". Обсъждането на проект на Закон за данък обществено здраве влезе като допълнителна точка в заседанието на Националния съвет за тристранно сътрудничество по искане на представителите на бизнеса и на синдикатите. Според работодателите въвеждането на такъв данък няма да постигне очакваният ефект хората да се хранят по-здравословно, а ще увеличи сивата икономика и безработицата , ще се влошат условията за бизнес и няма да се спази един от най-важните ангажименти за управляващата коалиция - да се запази сегашната данъчна система.
Здравният министър Петър Москов посочи, че приходите от този данък ще бъдат ползвани за ремонт на спортни площадки в училищата , качествено ново хранене на децата в училище, както и за профилактика. Той допълни, че опитът на страни като Унгария, в които има такъв данък, показва, че след въвеждането на данъка има спад с 27 процента на потреблението на храни с вредни съставки, а 40 процента от унгарската индустрия е направила по-ниско съдържанието на вредни съставки в храните и в резултат на това се е освободила от плащането на данъка. В Унгария са загубени само 900 работни места за една година и след това постепенно са били възстановени, отбеляза министърът.
От бизнеса прогнозираха допълнителни разходи за обезщетения за безработица в България от 16 милиона лева за съкратените работни места. Според браншовите организации страни с по-висок жизнен стандарт са се опитали да въведат данъка , но заради тежките ефекти са се отказали .
Справката показва, че такъв закон е действал в много европейски държави, например в Дания, която е една от най-бързо реагиращите държави по отношение на национално законодателство. Законът в Дания е отменен поради пълна невъзможност да доведе до очаквания ефект, каза президентът на КТ "Подкрепа" Димитър Манолов.
Според него в България няма механизъм за стимулиране на производителите на здравословни и качествени храни и покачване на покупателната способност на населението по отношение на храните чрез механизми като намаляване на ДДС върху определени храни. Голяма част от населението на страната се храни нездравословно не поради желание да се храни така, а поради невъзможност да ползва качествени храни, заяви Манолов.
)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)