Foreign Policy: Колкото по-рано САЩ изоставят ролята си на „глобален лидер”, толкова по-добре

САЩ трябва да преразгледат ролята си в световната политика и особено активната си намеса в конфликти зад граница, пише професорът от Харвардския университет Стивън Уолт за Foreign Policy.

Всъщност „глобалното лидерство” на САЩ не е предотвратило цяла поредица от тежки конфликти през миналия век: войната в Корея (струвала 3 млн човешки живота) и мащабната война във Виетнам с 2 млн жертви, не е попречило на многобройните войни в Близкия Изток (в 1956, 1967, 1969-1970 и 1973 години). „И, разбира се, започнахме последния оборот в спиралата на военните действия в Близкия Изток с нахлуването в Ирак през 2003 г. И колкото по-малко говорим за американските интервенции в Латинска и Централна Америка, толкова по-добре”, пише Уолт.

Историята на последните няколко десетилетия като ведро със студена вода изстудява пламенните заявления, че активното използване на американските сили винаги е надеждно средство за осигуряване на мира и спокойствието. Попитайте иракчаните, либийците и йеменците, тогава можете да придобиете друго мнение за американската мощ, различаващо се от това, което обикновено чувате от Вашингтон.

Пред САЩ сега стои огромно предизвикателство, счита той. Америка трябва да реши как да напусне порочните стратегически позиции, които зае след победата в Студената война и особено след 11 септември, участвайки активно в много конфликти зад граница.

Сега мнозина мислят, че Америка е преминала към отстъпление. От друга страна, безпокойството по повод американската сдържаност е основано на добре познатите доводи, че активното използване на американските сили е изключително важно за поддържане на някакво подобие на световен ред. Такава представа за „златния век” Pax Americana, започнал след края на Втората световна война и завършил с избирането на Обама за президент, в определена степен се изгражда върху сантименталната носталгия.