„Летописът“ на живота в антиутопичния град Глупов е ярка метафора на всяка бюрократична система – овластена с фантастични привилегии и свободна да превръща живота на хората в абсурд. Разказът напомня сътвореното от народната фантазия, преплетено със страховити картини - на опустошителни бедствия, на войни за просвещение и ликвидиране на невежеството и неграмотността чрез избождане на очи, на походи за вразумяване на просветените.
Издателство „Дамян Яков“ има удоволствието да предложи на вашето внимание „Историята на един град“, от ненадминатия руски сатирик М.Е.Салтиков Шчедрин.
На политическия пазар, който описва Шчедрин разнообразието от предлагани градоначалници е голямо.
Оформлението на книгата и корицата са дело на Виктор Паунов и са в стилистиката на „Майстора и Маргарита“ и „Дванайсетте стола“, които предизвикаха адмирации у много наши читатели.
„Злодеите да треперят“ е прекрасно. Но кои са въпросните злодеи? Явно, че при съществуването на многомислие по този въпрос би настанала преголяма бъркотия. Злодей може да е някой крадец, но той, така да се каже, е злодей третостепенен; злодей бива наричан убиецът, но и той е злодей само втора степен, и накрая, злодей може да бъде волнодумецът – ето това е вече истински злодей, и то закоравял и неразкаял се“
Актуален и до днес е въпросът, на който авторът не дава категоричен отговор: Дали повтарящите се апокалиптични сцени от живота на гражданите на град Глупов и тeхните страстни пориви към анархия в периодите на смяна на властта не е естествено състояние за народ, за който няма живот без градоначалника бащица?
Книгата, написана преди повече от 150 години може да звучи не просто актуално, но и да изглежда вплетена в нашата съвременна политическа конюнктура. Прегледайте книгата и решете какъв градоначалник да си изберете: Предлагат се такива с часовник с кукувичка вместо глава или пък такива, които носят на раменете си кутия с навиващ се механизъм, който им позволява да произнасят няколко въодушевяващи фрази като „Не разрешавам!“, „Ще ви уволня!“, „Плащайте и не питайте!“, „Всички сте хрантутници!“.
)