Призраци за Хелоуин. Кога, ако не тогава?

„Призраци за Хелоуин“ става за чудесен подарък за всички, които празнуват Деня на Вси светии, а и за любителите на страшното, загадъчното и необяснимото.

Духът на мъртво момче броди по шосето за Брайтън; призрачна ръка обитава дома на младо семейство; в метрото, без билет, се вози призрак…

Английският поет и белетрист Ричард Мидълтън (1882-1911) участва в сборника със история за младо момче, което среща главния герой по пътя за Брайтън. Може би не е незначителна подробност фактът, че то е починало сутринта...

За какво става дума?

Кой предвожда тази отлична шесторка?

Разбира се, великата Вирджиния Улф, предала Богу дух през 1942 г., но която без усилие ни вкарва в историята си за „Къщата с призраците“, обитавана от две влюбени безплътни същества – мъж и жена.

Това са само част от ситуациите в нечовешки четивния скелет на сборника „Призраци за Хелоуин“ на „Изток-Запад“ – издателството, което си позволи да наруши спокойствието на заспалите сякаш завинаги демони.

Третият в редицата, отпред назад, но не и трети по значение, е разказвачът Е. Ф. Бенсън, починал през 1940 г. Той направо влиза, без много приказки, „В метрото“, където ни чака един призрак...

Шестима англоезични писатели, много успешни майстори на истории с призраци, се явяват пред нас, за да участват в свръхестествените шествия в нощта срещу Деня на Вси светии.

„Едва впоследствие“ е разказ на номинираната за Нобелова награда американска писателка Едит Уортън, преселила се на седмото небе през 1937 г. В разказа млада жена разбира за възмездието, което носи призрак на съпруга й.

И шестимата отдавна са покойници, книгите им са писани в други времена и епохи. Съставител е известната ни преводачка от английски Огняна Иванова. Пословична с високата си литературна взискателност и вродения си усет за аристократизъм, с английска лекота ги е събрала на едно място, което за тези шестима забележителни автори е направо истинска постмъртвешка изненада под капака на колективния им ковчег.

И шестият разказвач е отличник в писането и умее с дяволска лекота да извади стотици мравки от ръкава си и да ги метне да лазят по гърба ни. Това е английският писател и портретист Джон Колиър. Споминал се е през 1934 г. , но много преди това категорично твърди: „Картите не лъжат“. Нещо повече, предсказанията им не бива да се подценяват, а да се тълкуват прозорливо, защото не става дума за някакви невинни игрички, а за опасен, много опасен покер, с убийствени последици.

Корицата и красивите илюстрации са на работа на Петър Станимиров, а изданието е от поредицата „Малките големи книги“, в която до този момент вече излязоха „Бъдни вечер“, „Разкази за Коледа“, „Разкази за Рождество“, „Христос Воскресе“, „Великденски разкази“, „27 шедьовъра“ от Хокусай, „40 стихотворения. Българска любовна лирика“, „Детско царство“.

Следващият писател е ирландец, казва се Дж. Шеридан ле Фану и е прекрачил в другите измерения през 1873 г. Известен е далеч извън Ирландия, защото е признат за майстор на готическия ужас. Негова е „Призрачната ръка“, която безцеремонно се намесва в живота на младо семейство.

Този ковчег не е дървен, а е от хартия, а капакът е от лакиран картон. И в това тясно пространство няма как и шестимата да останат за дълго мирни и кротки, спокойни и покойни. Още преди нощта на Хелоуин те вече изскочиха навън и се пръснаха по различни книжарници.