КСНС ще заседава през първата половина на ноември, обяви Плевнелиев (снимки)

22.10.15 г., 13:55 ч.

Копирано

„За да променим този цикъл, който води до много ниско доверие на гражданите към политиците и към институциите, трябва този референдум да се случи и да бъде начало на пряката демокрация в България, в интерес на народа и по смислени теми. Политическите партии дължат на хората ясно позициониране „за“ или „против“ – най-важно е участието и всички трябва да гласуваме на референдума.“, призова Росен Плевнелиев.

„За първи път от 25 години и пред очите на всички бяха изработени и приети закони за тези служби, които досега нямаха никаква законодателна база, върху която да работят. Изпълнихме обещанието си пред българския народ. Казахме, че тези служби вече ще работят по правила и го направихме“, подчерта още президентът Росен Плевнелиев.

„Политическите партии неглижираха референдума пред очите на целия народ. Дано в последните дни на кампанията си направят изводите и да покажат това отношение, което народът очаква от тях“, продължи още той.

„Очаквам партиите да осъзнаят, че референдумите са важни, че те могат да обогатят демокрацията в България и че народът очаква да бъде питан по важните въпроси в държавата и да бъде чут. Оттук нататък референдумите ще бъдат разумен инструмент за повече демокрация“, подчерта държавният глава.

Помолен за коментар по наложеното вето върху Закона за военното разузнаване, президентът Росен Плевнелиев припомни, че то няма за цел да обслужва когото и да било. „Наложих вето по принцип. Начело на службата трябва да застават хора, които умеят да работят с информация. Голяма част от експертите и ръководителите на службите в държавите членки на НАТО са именно такива специалисти. Не очакваме от генералите от Сухопътни войски или от ВВС да разбират и от обработката и управлението на информация по най-коректния начин“, посочи президентът Плевнелиев.

„За мен е неразбираемо, че заместниците на Службата могат да бъдат цивилни лица и да го представляват, а началникът на Служба „Военна информация“ не може. Ще го кажа много ясно: начинът, по който беше променен Законът за военното разузнаване, имаше съвсем друга цел – да се блокира процесът на предаване на досиетата на разузнаването към Комисията по досиетата. Това беше смисълът да бъде отстранен конкретен ръководител на службата, който пое ясен ангажимент да изпълни записаното в закона още преди няколко години“, заяви държавният глава.

По отношение на Закона за Националната служба за охрана президентът посочи, че актът е съгласуван „с всички европейски партньори, отговаря на европейските практики и дава необходимите възможности на Службата да си върши работата и да пази българската държавност“.