Учени от NASA и ЕКА изследват ефекта на космическите полети върху мозъка

Микрогравитацията въздейства върху тялото по различни начини. Ако гледаме видеокадри на астронавти на борда на Международната космическа станция (МКС), ще забележим, че лицата им изглеждат подпухнали, пише CNET. Това е така, тъй като без гравитация течностите в тялото, които обикновено отиват към долните части на тялото, се разпространяват по-равномерно.

Нулевата гравитация би могла също така да затрудни човешките възприятия. Вестибуларният апарат – система във вътрешното ухо, която засича посоката и скоростта, за да поддържа баланс, разчита на гравитацията, затова липсата на гравитация кара мозъка да усеща, че тялото пада. Балансът от своя страна е свързан със зрението. Информацията от вестибуларния апарат и видяното от очите показват на мозъка къде се намира тялото. В Космоса хората виждат, че всичко е наред, но вътрешното ухо предава усещане за падане и това води до виене на свят и загуба на ориентация. Ако към това добавим и течността, която се движи в лицето на астронавта, който се чувства сякаш виси с главата надолу, то можем да си представим, че в мозъка се случват странни неща.

След няколко дни в Космоса мозъкът се приспособява към тези странни обстоятелства, но случващото се в човешката глава трябва да се наблюдава. Вече се знае, че опитните астронавти, завръщащи се в Космоса, се адаптират по-лесно. Наред с това, според изследване на Националната космическа агенция на САЩ (NASA) и информация от първа ръка от астронавти, микрогравитацията въздейства върху способността на човека да функционира както физически, така и психически. Астронавтите се затрудняват да контролират движенията си и да изпълняват познавателни задачи.

За да разберат какво се случва в мозъка, NASA и Европейската космическа агенция (ЕКА) подлагат астронавтите на серия от тестове. И двете агенции използват ядрено-магнитен резонанс, за да изследват мозъците им преди и след полет. Астронавтите ще преминат както през структурни, така и през функционални изследвания. По време на функционалния ядрено-магнитен резонанс те ще изпълняват определени задачи. Така учените ще могат да разберат дали има промяна в мозъчната дейност. Структурните изследвания ще търсят наличие на евентуални физични промени в мозъка, каквато може да бъде загубата на обем, например.