Мащабите на руската офанзива в Сирия тревожат Запада

Руските бомбардировки и подновената офанзива на войските на Башар Асад оставят Запада почти без глас, пише в. "Фигаро".

НАТО, която не е пряко замесена в Сирия, говори за "притеснителна военна ескалация". Но американците и европейците не отговориха с нищо друго, освен да дадат устни уверения на турския си съюзник и отново да изразят подкрепата си за хипотетично политическо уреждане на ситуацията в Сирия. Ден след зрелищната атака с крилати ракети "Калибър", извършена от акваторията на Каспийско море, новата ситуация на сирийския театър на бойни действия бе основна тема на редовната срещна на 28-те министри на отбраната от северноатлантическия съюз. Армията на Дамаск, която дълго време само се отбраняваше, сега поема инициатива на северозапад, а Кремъл вече не крие пряката си военна подкрепа за режим, който Западът се опитва да заличи от 2011 г.

В Брюксел американският министър на отбраната Аштън Картър разся всички съмнения около руския военен ангажимент в Сирия."Очаквам през следващите дни руснаците да започнат да дават човешки жертви", прогнозира той. Очевидно Москва е изпратила на сирийска земя и военнослужещи с цел участие в преки бойни действия, отбеляза "Фигаро".

Реакцията на алианса обаче е скромна. Западните столици очевидно се притесняват колкото от засилването на руското военноморско присъствие в Средиземно море, толкова и от допълнителния фитил, запален в барутния погреб на Близкия изток. В публичните си изяви генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг само изразява съжаление как Москва подкрепя режима в Дамаск, а нейните въздушни удари са насочени и срещу подкрепяните от Запада бунтовници, а не само срещу "Ислямска държава", която е истинският противник. При закрити врата обаче тонът е едновременно по-твърд и по-реалистичен. Включването на Владимир Путин на страната на Башар Асад е още едно разочарование. То погребва всяка надежда на западните сили за координирани бомбардировки срещу "Ислямска държава". Неколкократното нарушаване на турското въздушно пространство от руски изтребители също се смята за заплашително предупреждение: Кремъл не иска и да чуе за "зона за сигурност", каквато Анкара, Вашингтон и Париж възнамеряват да установят в Северна Сирия, допълва "Фигаро".

Има и още едно голямо предизвикателство и то е ефектът на изненадата, която Москва отново устрои на НАТО 18 месеца след неочакваното анексиране на Крим. Изстрелването на най-нов модел ракети от 1500 км разстояние и без предупреждение изненада не един и двама. От началото на украинската криза става все по-трудно да различим кой дава съвети, кой прави учения и кой се бие в "хибридните" войни, водени от дистанция от Кремъл, признава британският министър на отбраната Майкъл Фалън, цитиран от "Фигаро".