ГЕРБ е на път да бламира и болничната реформа на Москов

След като ГЕРБ бламира съдебната реформа, предложена от Реформаторския блок, сега партията на Бойко Борисов отхвърля и всички сериозни промени, които здравният министър Петър Москов се опита да наложи в болниците с промените в Закона за лечебните заведения.

Проектът беше променен още преди да влезе в парламента по желание на най-голямата партия от управляващата коалиция. Внесените от ГЕРБ поправки между първо и второ четене отменят редица идеи на министъра. Най-важният текст - че здравната каса няма да финансира всяка новопоявила се болница, засега е непокътнат, но шефката на здравната комисия в парламента Даниела Дариткова от ГЕРБ даде да се разбере, че партията й има резерви и към него, пише "Сега".

Още преди да мине през Министерския съвет, законът предвиждаше онко-, кожните и психодиспансерите да се слеят с болниците за активно лечение. Идеята на министър Москов беше, че на тези пациенти трябва да се предоставя комплексна грижа, каквато има в големите болници. Тя обаче предизвика протести в диспансерите и недоволството на ГЕРБ. В резултат в закона беше записано, че диспансерите могат и да сключват договори за осигуряване на комплексни грижи или да стават част от обединения на болници, или да се сливат с големи МБАЛ. Поправка на Даниела Дариткова, внесена преди второ четене, изключва задължителното преструктуриране. Отменя се и изобщо възможността по-големи и по-малки болници в една област да правят холдинги.

Преди законът да бъде гледан на първо четене, Москов беше принуден от премиера Бойко Борисов да се откаже от отмяната на забраната за приватизация на големите университетски и областни болници. Текстовете още са в закона, но предложения да отпаднат има от всички парламентарни групи.

От ГЕРБ са внесли и промени за акредитацията на лечебните заведения. В момента тя е по желание освен за местата, където се обучават студенти, а идеята на Москов е да стане задължителна - при две лоши оценки МЗ да отнема разрешително за дейност. От ГЕРБ обаче искат нещата да останат, както са в момента. По времето на тройната коалиция акредитацията на болниците беше задължителна, но през 2010 г. депутатите на Борисов отмениха изискването с мотива, че това е допълнителна административна тежест, която с нищо не променя качеството на лечебните заведения.

ГЕРБ не са съгласни дори с предложението да отпадне изискването директорите и управителите на болници и поликлиники да имат задължително квалификация по здравен мениджмънт.

Основната промяна, която предлага Москов, е националната здравна карта да стане задължителна. По области ще се прави преценка къде има излишък и къде недостиг на лекари и лечебни заведения. Там, където има излишък, новите болници няма да се включват в картата и няма да имат право на финансиране от здравната каса. Вече съществуващите лечебни заведения пък ще се конкурират за договор със здравната каса по критерии, определени с наредба на МЗ, която тепърва ще се пише, или НЗОК ще има право на т.нар. селективно договаряне. В момента касата е длъжна да финансира всеки, който се появи на пазара и отговаря на критерии за договор като брой лекари, легла, апаратура и т.н.

Предложенията на ГЕРБ за тези текстове не предвиждат коренната им промяна. Искане за отпадането им има от опозицията, включително от ДПС. Но Даниела Дариткова вече обяви, че има нужда от сериозен дебат как касата ще прави селективно договаряне. "То не трябва да се прави по методика, а на конкурентен принцип - например на базата на по-добрата цена от страна на лечебните заведения за медицинска дейност", обяви тя. Според нея не бива касата или МЗ еднолично да решават с коя болница да се сключва договор за финансиране, тъй като тази възможност крие корупционен риск.

Изданието припомня, че при първото правителство на Бойко Борисов депутатите на ГЕРБ бламираха тогавашния министър Стефан Константинов заради опита му да въведе задължителна здравна карта и контрол над финансирането на нови болници.