Молитва за гърци в Сандански

Мъртвило. Напук на стереотипа, че Сандански се е превърнал в магнит за южните ни съседи през последните години, особено откакто страната им затъна още повече в колосален дълг и все още не е преодоляла риска от фалит и в крайна сметка излизане от еврозоната, местните се оплакват, че... гърците са изчезнали!, разказва Стандарт.

Или поне не е това, което е било допреди немного отдавна, пише "Стандарт". Приписват го на обедняването на комшиите, а в последно време и на това, че банките им са затворени и имат дневен лимит от 60 евро на теглене от банкоматите. Денят е съботен. Пазарен ден, мисля си, докато влизам в 30-хилядното градче. Ето защо първо отивам на зеленчуковия пазар, за да попитам за гръцкото кафене. Било само едно, информират ме запознати преди пътуването. Още на пазара разбирам, че нещо не е както съм очаквал. Пред сергиите няма стълпотворение, въобще няма почти никакво движение.

Тук-там някой клиент и продавачи в летаргия

Гърци няма. Кафенето се оказва на няколко метра по-нататък, до рибния магазин. По-точно било е там до неотдавна. Затвориха го, съобщават ми от рибния магазин. Предположенията защо не са много.

Все пак трябва да намеря някакви гърци, не може да ги няма. Сигурно ще открия някакви по главната улица, която съвсем естествено е пешеходна и търговска. Всяка втора табела и реклама в градчето са на български и гръцки език, независимо дали е на магазин за дрехи, кафене, адвокатска кантора или дентално студио. Очевидно рекламата е целенасочена.
Вместо да обикалям и да слушам минувачите на какъв език говорят, ще попитам в някой от магазините с надпис на гръцки на витрината. "Няма да намерите, не ги търсете. Нима не виждате колко е пуста улицата и колко празни са кафенетата? При това е събота! Няма ги. Не е това, което беше преди време", твърди продавачка, която не желае да застане пред обектива, нито да се представи, но пък е достатъчно любезна.

Сцената се повтаря и в други магазини. Все пак долавям гръцка реч на улицата по някоя време. Мъж, жена и дете си говорят, но не желаят да дават интервюта. Друга група пък от две двойки отказват с аргумента, че са туристи от Канада. Все пак късметът се усмихва малко по-късно, когато успявам да убедя двама мъже на средна възраст да се опитаме да проведем някакъв разговор. Единият говори нещо средно между старобългарски с македонски акцент и руски.

Другият знае само езика на Омир и Аристотел. "Често идваме тук да пазаруваме. Тук е хубаво", казва първият, чието име е Вангелис. По думите му лимитът от 60 евро на ден "не е нещо чак толкова страшно". "Достатъчно е да си напазаруваме в България. Не са чак толкова малко и в Гърция. Ситуацията ще се оправи. И пак ще идваме в България за пазаруване, защото е по-евтино. Тук всичко е по-евтино. Дори да отвориш магазин. В Гърция трябва да чакаш три-четири месеца за разрешение, тук го имаш за два часа", обяснява гъркът, който е дошъл от родния му Солун. И той, и неговият приятел Апостолис, който също му е съгражданин, е категоричен - предпочитаме еврото. Това последното заради въпроса ми как ще коментира публикация преди няколко дни в авторитетния в. "Файненшъл таймс", че живеещите в Северна Гърция виждат в българския лев алтернатива на единната европейска валута заради стабилността му.

"Със сигурност искаме евро и да останем в еврозоната, не вярваме и не искаме да се върне драхмата. Ако имаш желание да работиш, нещата ще са добре и всичко ще стане. В Гърция има пари не се безпокой, няма да фалир отсича той. И двамата са пенсионери и получават пенсии между 600 и 800 евро, които смятат за достатъчни, за да си пазаруват в България.

В намиращия се наблизо магазин за сувенири също отказват да бъдат записвани. Но са словоохотливи и любезни. "Няма какво да ги чакаме. Откакто започна кризата в мащабен план просто ги няма. И тези, които идват, са станали много предпазливи и се пазарят и за най-дребното нещо", споделят, очевидно, собственичката и работещата там друга жена. В този момент обаче минава техен познат, с който се поздравяват на гръцки. "Пазаруват толкова, колкото аз пазарувам, като отида в Гърция".

Критиката към комшиите не спира дотук - и двете събеседнички негодуват как гърците въпреки всичко искат да запазят стандарта си на живот и безгрижието и веселието си, на което са били свикнали и как в крайна сметка трябва да направят реформите, които Европа иска от тях, защото иначе "ще се наливат европейски пари в каца без дъно". Най-малкото, защото без реформи не могат да спестят, за да започнат да си връщат дълговете.

Не пестят и критики към Европа обаче, която е давала, давала, давала толкова милиарди на Атина, където са се сменили няколко правителства, а Брюксел не е упражнил необходимото наблюдение и контрол как и за какво се изразходват тези пари. Пожелават успех в търсенето на гърци и пак отбелязват с тъга, че вече няма такъв наплив на комшии, на какъвто са се радвали допреди няколко години. Вариациите на тази теза се срещат и по-надолу по улицата. Как преди гърците идвали на групи с автобуси, а сега я дойде някой автобус, я не.

В една пресечка обаче намирам малко ресторантче с недвусмисленото име "Елада", с гръцкото знаме отпред и меню и реклами на гръцки. Логично, собственикът му е грък. Той е и главен готвач. Но не му се говори с журналисти. Един от клиентите обаче е услужлив. "Потокът от гърци драстично намаля, още повече, когато им наложиха ограничение на теглене от банкомати. Преди идваха повече, имаха пари, сега нямат", твърди Петър Малински, по професия сервитьор, който е работил 5 г. в Гърция. По думите му да пазаруват в България идват само бедните гърци, които живеят в близките до границата райони - "до Серес, максимум до Солун".

Тук идват хората от селата

По-близо им е и им излиза по-евтино, защото цените при нас са двойно по-ниски. Купуват детски стоки като памперси, храна, по-рядко дрехи", казва Петър. Той е категоричен: преди главната улица на Сандански просперираше благодарение на тях. В момента 70% магазините и заведенията там са почти фалирали. Според него в момента гърците били станали по-бедни и от българите и вече го няма това безгрижие и пилеене на пари заради угаждане. Даже имало такива, които от години живеят в България, а в момента не могат да си платят наема.

На съседната маса седи гръцкият пенсионер Симо, който, както се оказва, е слушал разговора мълчаливо. Петър го убеждава да даде интервю, но Симо настоява да е на гръцки език, а българинът превежда. Симо е от тези гърци, които са избрали България и в частност Сандански за своя втора родина. Живее тук от 17 г., дошъл е заради здравето си, което значително се е подобрило заради местния климат. И той потвърждава, че до България идват да пазаруват бедните му сънародници, които живеят до границата. Пазаруват за цял месец, защото с парите, които оставят в местната икономика, ще могат да си купят в Гърция толкова, колкото да изкарат две седмици.

Симо не мисли да си тръгва от България, надява се пенсията му да остане 800 евро която му стига за местния стандарт. Не се наема да прогнозира какво ще е бъдещето на страната му, пази си мнението за себе си. Но за едно е категоричен: ще останем в еврозоната, защото дължим пари.

И все пак гърците не са изчезнали съвсем от Сандански. Очевидно ги има и ще ги има. Друг е въпросът, че и местните, както и съседите им, отправят молитви Гърция да се стабилизира. За да се върнат пак онези многото гърци, които градчето е посрещало преди време.