Столична библиотека представя изложбата "Монохром" на Бурян Томов

Бурян Томов: „Харесвам маслото като средство на изобразителното изкуство заради широката гама от възможности, които позволява да бъдат разгърнати върху повърхността, в случая дървото и твърдата текстура”.

Всяко лице носи свое настроение и емоция, някои от образите разказват за онези, натрупани през годините мъдрост и яснота, за онова особено спокойствие и свобода. Други са замислени, вперили поглед в Пътя...

Подобна е концепцията в работата „Жена с цигара“, в която могат да се открият паралели с пластичната философия на Е. Хопър – еднофигурана композиция, в която без излишни жестове се осъществява драматичен диалог със зрителя.

От вчера до 19 юни (от понеделник до петък между 9.00 и 17.30 часа) в зала "София" на Столична библиотека на пл. "Славейков" 4 могат да бъдат видени картините на художника Бурян Томов.

Авторът с много тънък естетски усет рисува старостта и успява да придаде красотата на преклонната възраст. От набраздените лица сияе една одухотвореност, чистота и свята смиреност. Картините по някакъв начин са огледални образи и персонификация на собствените ни страхове и копнежи. Разкриват целия спектър на човешкия опит и стремеж на душата да се изяви – свобода на духа, вяра, смирение, гордост, просветление, старост, младост, радост, красота ...

Бурян Томов е на 37 години, любител фотограф, кинезитерапевт, завършил е Националната спортна академия, учил е и психология в Нов Български университет. Занимавал се е с телевизия, един от продуцентите на сериала "Хотел България" по Нова Телевизия, бил е и на ръководна позиция в ТВ7.

Експозицията „Монохром“ представя образите на повече от 20 ярки личности, които по някакъв начин са оставили отпечатък у младия художник Бурян Томов. Картините показват обаятелни индивидуалности със силни характери. Всяко лице има собствено излъчване и история. И всяка картина е форма и израз на спонтанните идеи, мечти и чувства на автора. Освен черно-белите лица сред творбите има и няколко цветни – огнена живопис.

Като противовес на отминаващото време Бурян Томов представя в експозицията младостта и движението, изразената енергия. Енергия в разливащия се смях и динамичен танц, в съзиданието и очакването. Стойностен акцент в изложбата е експресивният, близък до натурата, портрет на Генко Генков. Силният черно-бял контраст в полагането на мазките създава странното усещане за драматичната цветност на картините му.
Бисера Вълева е дългогодишен преподавател в СУ "Св. Климент Охридски" и в НХА по "Живопис", "Графика" и "Книга и печатна графика". Доктор е по педагогика, професор по "рисуване и композиция"(2013) в СУ "Св. Климент Охридски". Работи в областта на живописта - кавалетна и монументална, като има специален интерес към работата върху хартия.

Настоящата изложба е обединена, смислово и форматно, в няколко цикъла. Между графичните експресивни рисунки се открояват декоративни пана условно наречени пейзажи. Представените рисунъчни цикли формално се разделят на „Музиканти“, „Пушещи“, „Млади жени“, както и други портрети, които не са част от тези серии.

Носител на няколко награди и отличия по време на следването си и в следващата си творческа дейност. Нейни работи са притежание на НХГ, държавни галерии, частни сбирки както в България, така и в Македония, Румъния, Русия, Германия, Великобритания, Кипър, Молдова, САЩ, Канада, Испания, Югославия, Франция, Гърция, Черна Гора и други.

Работите от цикъла „Музика“ внушават по особен начин преходността на мелодията и непреходността на състоянието на духа. Вечер, меланхолични звуци, мъж, който свири на хармоника...В композицията жестът на ръцете изразява както желанието за приобщаване на наблюдаващия, така и на създаването на дистанцията на личното пространство. В същия контекст на наситен и безсловесен диалог е изградена главата на възрастен мъж с лула. Относително голямото бяло петно на фона в картината подчертава диагонала съсредоточавайки вниманието към вътрешната концентрация и вглъбеност на фигурата.

Сред картините е портрет на Генко Генков, една от емблемите на българската живопис. Личността на бележития художник вдъхновява младия автор и той му посвещава първата си черно-бяла творба. „Самият той като артист винаги ми е бил интересен. Не съм имал възможност да се запозная с него лично, но бунтарският му дух и талантът му винаги са ме вдъхновявали.”, споделя Бурян Томов.

Такава работа е „Старата дама“ - едно на пръв поглед традиционно фронтално кадриране на лице с имагинерно насочено осветление, в контраст с плътен черен фон. Наново вглеждане в работата, обаче, асоциира с мисълта на Ремарк, че спомените са тези, които състаряват, когато не може да се развие умението да се забравя. За добро или лошо! Дребните детайли в лицето маркират следите на времето без натрапване, но и без възможност за обратимост. Не само в тази работа, но и в останалите творби от цикъла присъства непреодолимото усещане за „улавяне на мига“, за един несъстоял се Дориан Грей, за едновременната деформация и на портрет, и на портретуван.