Умиращите звезди – източник на материал за нашата ДНК?

Дължим живота си на звездите. Всички материали, от които е направена Земята и самите ние, всъщност са звездни материали. Но изследователи от Националната лаборатория „Лорънс Бъркли“ и Хавайския университет са решили да проверят още една теория, пише "МегаВселена".

Ами ако самите нуклеинови киселини, тоест материалът от нашите ДНК и РНК, също има звезден произход?

В изданието The Astrophysical Journal са публикувани резултатите от експеримента, които за първи път доказват, че пространството около умиращите въглеродни звезди се явява идеално място за създаването на биологични азотсъдържащи молекули, пише Forbes.

Учените пресъздали условията, които съществуват в околозвездното пространство и които могат да осигурят достатъчно енергия за такъв процес.

В рамките на експеримента изследователите напълнили съд, нагрят до 700°K, със смес на ацетилен (С2H2) и азот-въглероден газ. След това съдът бил облъчен с радиация от Advanced Light Source (ALS) в лабораторията. В резултат се образували сложните азотсъдържащи молекули хинолин и изохинолин.

Сега учените са на мнение, че около въглеродните звезди е възможно формирането на тези ключови органични съединения. Впоследствие те могат да се разпространяват в междузвездното пространство и да пътешестват под въздействието на звездните ветрове.

За съжаление откриването на тези органични молекули в Космоса е много трудно, тъй като молекулите имат сложна структура. Почти е невъзможно те да се регистрират със средствата на радиоастрономията. Единствената алтернатива е сондирането на комети и метеорити.

Теоретично, ако такива молекули някога са се образували в близките звездни системи, то те може да са попаднали на Земята. Учените смятат, че нуклеиновите киселини от междузвездното пространство може да са попаднали в метеорити и да са преживели космическото пътешествие.

По такъв начин е получено още едно косвено свидетелство за космическия произход на ДНК и РНК. В същото време все още основна научна теория се явява формирането на нуклеиновите киселини в земния океан.

Авторите на изследването смятат, че формирането на глицерин в океана е слабо вероятно, тъй като този процес изисква наличието на редица условия. Той не може да протича при ниска или висока киселинност, както и в присъствието на калциеви и магнезиеви соли, които дори в малки концентрации са присъствали на Земята.

В същото време предишни експерименти са доказали убедително, че прекурсори като глицерин и други аминокиселини лесно може да се формират в междузвездните ледове.