Общата политика в сферата на сигурността и външните отношения в ЕС вече има ново лице - италианката Федерика Могерини. Европейският съюз обаче е затънал в добре познатите стари проблеми въпреки нейното блестящо начало, отбелязва БТА.

За шестте месеца на поста върховен представител на ЕС за външната политика и сигурността 41-годишната Могерини се опита да накара европейската "мека сила" и дипломация да заработят по-ефективно. Тя също така инициира преразглеждане на остарялата стратегия на блока в сферата на сигурността, както и на неизпипаната "политика на съседство".

Могерини възприе подход на по-голяма публичност, отколкото британката Катрин Аштън. За разлика от предшественичката си от Обединеното кралство тя също така използва функцията си на заместник-председател на Европейската комисия, за да координира ресурсите на ЕС в областта на търговията, хуманитарната помощ и изграждането на държавни институции за увеличаване на лостовете си за влияние.

Фундаменталното предизвикателство пред Могерини е, че когато нещата станат по-напрегнати, основните сили в ЕС поемат нещата в свои ръце, вместо да обединят интересите, дипломацията и въоръжените си сили под общата шапка на съюза - при все че според договорните им задължения би трябвало да го правят.

За Франция, Германия и Великобритания двустранните политически и икономически отношения с големите световни сили - САЩ, Русия, Китай и Япония - са твърде важни и чувствителни, за да ги оставят на Брюксел. Макар да се възползват от договорените от името на 28-членния блок търговски споразумения, те също така се съревновават помежду си за пазари и влияние. И не са склонни да изяснят с колегите си различаващите се национални интереси и да работят за намирането на общ европейски интерес. Могерини иска да промени това.

Но според хора, които отдавна са вътре в тези процеси, усилията за интегриране на европейската външна политика са изостанали през последните пет години във време, когато националните бюджети за външни отношения и отбрана бяха орязани. "Финансовата криза доведе до ренационализиране на много области на европейската политика.