Златото на бандита Атанас Стойков – Премяната още е заровено в Странджа

Личността на един от най-жестоките родни бандити Атанас Стойков-Премяната винаги е предизвиквала противоречиви коментари.

Премяната обаче има постоянна информация, негови агенти следят движението на полицаите и са наясно с всяка тяхна стъпка. Той тръгва на смела акция. Заедно с още трима четници успява да обезоръжи караула, да заключи пушките в оръжейницата и да заключи спящите полицаи. Измъква по нощница Багрянов, а след това изважда другите под строй. Той накарва "трудоваците" да гледат зрелището, което им подготвя. А то е достойно за Светата инквизиция. Ппремята вади малка брадва и започва да сече полицейския пристав. Първо му реже ръцете на няколко части, след това краката, а накрая го изкормва, изважда му двата бели дроба и ги овесва на клона на едно дърво. Част от хората не издържат и се изпускат в гащите, други повръщат, трети направо припадат при ужасяващата касапница.

След този случай Славата на Атанас Стойков-Премяната става повече от страховита. В същото време обаче властта предприема решителни мерки за да ликвидира опасната чета. В издирването са включени и бойни части. Цялата планина е блокирана. Това затруднява максимално придвижването на четата. Тя влиза в няколко сражения срешу много по-голям и многочислен противник. Дава сериозни жертви, макар че нанася и тежки загуби и на бойните преследвачите си. Вижда се обаче, че дълго не може да издържи. Така се стига до решението тя да бъде разтурена, повечето от нейните членове решават да емигрират в СССР.

Грудов успява да влезе във връзка със задграничното бюро на БКП и да организира канал за бягащите. Това става, след като той и неговите сподвижници преминават тайно в Турция, а след това са транспортирани до СССР. Там отива и Премяната. Годината е 1925.

През 30-те години той е подложен на сталинистки репресии, след като преди това е произведн в чин офицер. Престоява пет години в лагер в Сибир, но оцелява. В лагерите на смъртта е принуден да работи като роб по цял ден. Дажбата му е 300 грама хляб за 24 часа. Отслабва с 20 килограма, но оцелява. След това е реаблитиран и отново възстановен като офицер. Завръща се в България през 1965 година, вече на преклонна възраст. Неговата цел обаче не е да си спомни за славните времена у нас, а съвсем друга.

По време на разговорите със съветските власти Премяната е разкрил важни тайни. Той е споделил, че в Странджа има огромно количество заровено злато, което е на стойност дори по тогавашните курсове за поне 30 милиона долара. /По сегашните валутни курсове това означава около 450 милиона долара./ Сумата е повече от стряскаща. Това са много пари, а тогавшната българска власт има спешна нужда от свежа валута и ценни метали, за да може да поддържа задъхващата се икономика. 30 милииона долара са много пари, които са добре дошли на партията. Управниците на СССР са споделили информацията, а техните другари от БКП веднага привикват Премяната у нас. Обещани са пълни благинки, ако успее да упъти властите и да намерят златото.

Роденият в странджанското село Евренезово садист пък се смята и за един от най-богатите престъпници у нас. С уговорката обаче, че неговото злато все още стои заровено по тайни места в Странджа планина. Докато е върлувал в региона заедно с четата на Тодор Грудов, Премяната е ограбил десетки килограми злато, жълтици, скъпоценности и други скъпи вещи. По-голяма част от това имане стои още неоткрито.Самата история на Премяната е и любопитна и страшна. До 18-годишна възраст той е най-обикновен овчар. Пасе добитъка по поляните на Странджа, а в свободното си време ловува. Неговите съселяни обаче забелязват, че младият Атанас проявява нечувана жестокост към заловените животни. Той се забавлява, като измъчва зайци и лисици. Гори ги с огън, реже им крайниците, избожда им очите или пък ги оставя да се мъчат, докато кръвта им изтече. Той е много свадлив, често влиза в конфликти, като веднъж пребива един пъдар от Малко Търново с пръти, пише faragency.bg.

Премяната обаче се развихря, когато избухва Септемврийското въстание. През 1923 година един от комунистическите дейци в Странджа Тодор Грудов прави партизанска чета. Тя е с много странен състав, като в нея членуват, както и хора отдени на комунистическата идея, така и откровено криминални типове. Премяната се включва, за да се опази от властите. Малко преди да отиде в четата, той напада пощенска кола, която превозва заплатите на полицията в цялата околия.
Открадва солидна сума пари, но властите успяват да го открият. Той се спасява с бягство в гората, а след това се влива и в редиците на въстаниците. Плаща с цялата сума, която е откраднал и е приет радушно от останалите четници. Четата е създадено в района на Карабунар/днешен град Средец/. По -късно градчето ще бъде прекръстено на името на Тодор Грудов и до началото на 90-те години ще се казва Грудово.

За кратко време Премяната си създава страховит имидж. След като въстанието е потушено четата се крие и бяга от полицията. Водят се тежки сражения, но дълги месеци тя остава неуловима. Една от причините за първоначалния неуспех на властите е страхът на самите полицаи. Те са чували се нечовешката жестокост, която се прилага спрямо заловени от четата хора. Най-безобидното наказание е обесването с главата на надолу.

Любимата екзекуция на Премяната пък е била да разпори стомаха на пленника и да го остави така, докато вътрешностите му изсъхнат и той умре в невероятна агония. Често е изваждал червата на клетника и ги е хвърлял на кучетата за храна. Така умиращия е наблюдавал как животните се хранят се неговите вътрешности, докато той се гърчи в страшни мъки. Често хванатите полицаи са подлагани и на други мъчения като изваждане на ноктите с клещи, рязане на уши и нос, обилно насоляване на отворените рани. Прилагано е дори и страшното набиване на кол, което Премяната е заимствал от Средновековието. Именно той става лидерът в сянка на цялата чета. Тодор Грудов се води командир, а Стойков е негов заместник.

Безспорният авторитет обаче е именно Премяната. Стига се до комичната ситуация полицаите масово да подават молби за напускане от страх. Те не искат да се включват в преследването на четата. Първо изпитват ужас и страх за своя живот, второ съвсем логично се притесняват и за своите близки. За злия нрав и отмъстителността на Премяната се носят легенди. Така властта изпада в силно затруднение. Стига се до там, че на помощ е извикан страховитият пристав от Русенско Багрянов. Той има славата на голям убиец и кръволок. Преследва комунистите до смърт, а заловените подлага на зверски мъчения.

Поканен е да помогне в преследването на странджанската чета. Багрянов ведната приема офертата, като смело заявява дори пред пресата, че "ще нареже Премяната парче по парче". Тръгва на поход в планината и започва да дири четниците. След три преход се установява в местността Падала. Тя се намира в самите поли на Странджа на 4 километра от село Индже войвода. Там над 100 полицаи предрешени като трудови работници, но добре въоръжени се установяват на бивак.

Самото то е събрано от постоянните обири и рекет, които четата прилага спрямо богатите хора в региона. Те са принудени да си плащат скъпо и прескъпо, за да не бъдат репресирани. В това свое поведение Премяната и Тодор Грудов изпреварват с много десетилетия родните групировки, които направиха също солидни състояние през 90-те години на миналия век прилагайки подобни методи. Така четниците "абонират" над 100 местни богаташи, които се отчитат всеки месец, за да не бъдат безпокоени. На два пъти Премяната прави и солидни удари. Веднъж напада сирийски търговци, които са се завръщали в родината си след успешна търговия у нас. Те са се придвижвали с керван от 20 коня.

Премяната напада през нощта търговците и ги завързва. Те са принуден да платят откуп от 10 килограма чисто злато в монети. Златото е било с чистото от 23,8 карата. Другият удар е дни след това. Отново Премяната успява да стигне да морския бряг край днешното селце Синеморец. Той има информация, че там се разтоварват три гемии с контрабандни стоки, които влизат в страната без акцизи и мито- храни, цигари, дрехи. Една от гемиите е пълна в оръжие.

По онова врече България има строги ограничения в своето въоръжение- условие, което е част от позорния Ньойски договор. Премяната арестува контрабандистите и ги "глобява" солидно. За него е приятна изненада, че те са решили да използват като разплащателно средство кюлчета със злато. Така четниците прибират още 15 килограча от скъпоценния метал и потгелят щастливи. Те правят още няколко по-малки удара, при които прибират още злато и скъпоценности.

След като се взема решение четата да се разтури, Премяната е натоварен с мисията да скрие по-голяма част от съкровището. Той обикаля тайно планината, заедно с още двама свои другари. Те заравят златото в тайници по цяла Странджа. Разхвърлят го в поне 20 места, като оставят малко количесто, което ще е необходимо за да бъде платен каналът за СССР.

Така 40 години по-късно Премяната тръгва да търси отново златото. Той обикаля планината с джип, който му е даден от партията. Заедно с него са двама полицаи от ДС. Зад тях пък е експертна група с уреди, които трябва да засекат ценния метал. Според местните хора бившият бандит успява да открие част от златото. За поне половинана места обаче не си спомня. Минали са много години и той не може да възстанови напълно събитията. Все пак солидно количество от имането е открито и е дадено на държавата. Така с действията си от 20-те години Премянама помага десетилетия по -късно на социалистическа България.

Властта му се отблагодарява достойна. Даден му е апартамент в град Ямбол, получава солидна пенсия, като дори е издадена и негова книга "Орлите на Странджа". Тя се разпространява във всички читалища и дори за малко не става и задължителна в уроците по литература. В нея разбира се са включени само "героичните подвизи" на четата на Тодор Грудов е нетовия заместни Атанас Стойков. Не се пише за жестокостите, нито пък за тоталния рекет и терор, на който са били подложени по-заможните хора от региона. Четивото е по-скоро епос за храбрите борци против фашизма и капитализма. Дейността на четата се свързва основно със Септемврийското въстание. Атанас Стойков-Премяната умира през 1967 година.

Иманярите обаче и до днешен продължават да търсят остатъците от неговото злато. За него продължават да се носят легенди. Според една от тях най-голямо количество е заровено в пещера край село Младежко. Въпреки, че има направени стотици "експедици" то не е намерено. Според друго поверие много злато има скрито в подводна пещера именно край село Синеморец, където Премяната прибира кюлчетата от контрабандистите. И това тайнствено място обаче не е намерено. Така мистериите около златото на българския Дилинджър остават.