„Много интересно ми предложи да ми е кавалер на бала. Бяхме в театрален кръжок, но Чочо не го приеха, а мен – да. Той толкова искаше да участва, че се направи на един байчо. По нищо не можеше да се разбере, че е ученик. Посипа се с брашно, прегърби се. Изнасяме представление, отварям едно писмо, а това беше от Чочо до мен дали ще се съглася да бъда негова дама на бала. Страшно се притесних. Това, което ми беше написал... невероятно.”
Не толкова светли обаче са спомените от последните години в живота на Чочо Попйорданов. Времето, когато чувствителната като струна душа на актьора не понася нанасянето на кал в света му и коментарите, които той чете по свой адрес в медиите.
„Той се затвори в себе си заради всичките спекулации, които се пишеха по негов адрес. Заради разочарованието, че каквото и да направи в професионален или личен план, т. нар. „жълта преса” не го оставяше на мира. Също и някои хора, които смяташе за приятели, а те го предадоха”, признава Даниела и отново и отново като мантра повтаря, че не, Чочо не си е отишъл и все още е с нея.
„Не приемам, че той си е отишъл, не мога да повярвам, всеки момент чакам да ми се обади, все едно е отишъл на едно по-дълго турне. И до ден днешен го усещам край себе си в различни ситуации. Мисля, че той е до мен и ми помага. Не съм изключила още телефона на Чочо и много мои приятели и колеги продължават да ме търсят на него.”
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)