Срещата на върха на ЕС и кризата с мигрантите в британския и американския печат

Великобритания беше първата, която обеща кораби и хеликоптери, Германия предложи една фрегата и 10 кораба, а Франция се ангажира да осигури самолет за две седмици през септември и патрулен катер за ноември, отбелязва британският в. "Гардиън".

ЕС на практика обяви война на каналджиите, обвинявани за смъртта на стотици мигранти в Средиземно море, като обеща да "открива, залавя и унищожава" техните плавателни съдове, отбелязва британският в. "Индипендънт".

Лидерите на Европейския съюз обещаха кораби, хеликоптери и тройно по-голямо финансиране за спасителни операции във връзка с бежанската криза в Средиземно море, която накара Великобритания, Германия и Франция да направят рязък завой в политиката, пише британският в. "Файненшъл таймс".

Британският министър-председател Дейвид Камерън направи през последните дни рязък завой в политиката, съгласявайки се, че са необходими по-големи спасително-издирвателни операции, след като правителството му остро разкритикува спасителните усилия на Италия миналата година и отказа да участва в мисията "Тритон" с аргумента, че спасяването на животи само насърчава увеличаването на наплива от мигранти и поощрява хората, които извършват незаконното превозване. Промяната в позицията обаче беше съпроводена с условия - Камерън каза, че мигрантите, спасени в морето, няма непременно да бъдат допускани да търсят убежище във Великобритания, а би трябвало да бъдат отвеждани в най-близката страна от ЕС, вероятно Италия. Лидерите на ЕС за първи път решиха да разработят военни планове за разбиване на мрежите за незаконно прекарване на хора в Либия, посочва изданието.

Въпреки изразяването на солидарност и широкото демонстриране на добри намерения в Брюксел, лидерите на ЕС все още са ограничени във възможностите си за действие, след като проблемът с безработицата в някои страни предизвиква отрицателно отношение към имигрантите. Те също така са подложени на натиск от крайнодесни партии, които печелят популярност, като се обявяват срещу имиграцията, коментира американският в. "Ню Йорк таймс".

Оставяйки политическия натиск настрана, планът на ЕС не би допринесъл особено за решаване на един от основните проблеми: беззаконието в голяма част от Либия, която се превръща в главната отправна точка за прекарване на хора през Средиземно море към Европа. А според някои критици предложенията на ЕС биха оставили властите по южната европейска граница без подходящи сили и оборудване за спиране на плавателните съдове с мигранти още в началото на пътуванията им и на каналджиите по северното крайбрежие на Африка. Усилията за изработване на обща имиграционна политика в Европа са възпрепятствани от различните подходи на отделните държави, обусловени от географията, културата и историята. Обсъжданията за това как да се процедира също изтъкват разделението между позициите в различните региони, при което южните страни начело с Италия и включващи Гърция и Испания настояват за повече пари и повече действия от по-богатите и по-силни държави начело с Германия, отбелязва "Ню Йорк таймс".

Правозащитни организации обаче осъдиха новите мерки като опит за "спасяване на репутацията, а не за спасяване на животи" и казаха, че това няма да помогне на мигрантите, ако те бъдат върнати в Африка, където да бъдат "обезглавени, заклани или застреляни", изтъква изданието.

Спешната среща на върха в Брюксел, свикана след смъртта на почти 1000 мигранти в Средиземно море само за една седмица, подсили ресурсите за силно критикуваната операция за наблюдение на ЕС и задвижи приготовления за съвместна военна мисия за унищожаване на корабите на каналджиите в Либия. Лидерите обаче избегнаха фундаменталните реформи на сложната миграционна политика на ЕС и не се заеха със сериозно обсъждане на най-спорния въпрос - споделянето на бремето от бежанците в Европа по по-равномерен начин между държавите членки, изтъква изданието.