Британците са приканени да гласуват след месец на едни изключително оспорвани парламентарни избори. Задават се дълбоки размествания на пластовете - изчезването на двупартийния модел, смятан за толкова здраво вкоренен колкото и монархията, проправи път към политически съюзи, означаващи напрегнати пазарлъци, а често и нестабилност, коментира АФП.
Изборите на 7 май съживяват заплахата за излизане от Европейския съюз на Великобритания, която впрочем е застрашена от разпадане, подчертават аналитиците, които към този момент са убедени в две неща:
Друг експерт от ЛУИ, Тони Трейвърс, уверява, че подемът на националистите ще ускори развитието в посока "към федерална квазидържава" - Обединено кралство, включващо Англия, Шотландия, Уелс и Северна Ирландия.
- Нито консерваторите, нито лейбъристите, които са в упадък, след като дълго време доминираха на политическата сцена, нямат шансове да се сдобият с абсолютно мнозинство от 326 места от общо 650 в Камарата на общините.
- Министър-председателският пост се разиграва между двама души: досегашния премиер Дейвид Камерън (48 г.) кандидат за втори мандат от 5 години, и водача на лейбъристката опозиция, 45-годишния Ед Милибанд.
С риск да отслабят позициите си, Камерън и Милибанд ще бъдат принудени да скалъпват повече или по-малко проблемни съюзи с една или няколко второстепенни партии. Либералните демократи, прекарали пет години в неудобна коалиция с консерваторите, вероятно ще могат да подновят този брак по сметка или да сключат политически съюз с лейбъристите.
Сепаратистите от Шотландската национална партия (ШНП), уелската партия "Плейд къмри" и Зелените също се канят да търсят съюзник в левицата. Коментари за главоблъсканицата? Саймън Хикс, политолог от Лондонското училище по икономика (ЛУИ), обяснява: "Оттук нататък де факто сме в многопартийна система" . Зад гърба му изборната карта, традиционно двуцветна - червено за вигите и синьо за торите - вече включва цветове от целия спектър на дъгата.
Гласуването на 7 май ще внесе в ситуацията още една сериозна несигурност. Под натиска на евроскептиците Дейвид Камерън обеща, ако спечели, да организира до 2017 г. референдум за излизане (или оставане) на страната в ЕС. В по-дългосрочен план се очертава още един референдум - със или без участието на евентуален тандем между лейбъристите и ШНП, наричан вече в някои медии "алианса Франкенщайн". "Основната цел (на ШНП) не е да допринесе за стабилно правителство във Великобритания, а да издейства нов референдум за независимост", след като изпусна за малко подобна историческа възможност миналия септември, обяснява Тони Трейвърс.
Родилни мъки
Остава възможността да станем свидетели на политическо клане. Дейвид Камерън седи в катапултиращо кресло. "Ако изгуби, той ще си замине" и ще му е доста трудно да се задържи, ако спечели с малко, отбелязва Хикс. Според него Ед Милибанд също ще бъде подканен да си тръгне, "ако не успее да спечели изборите след пет години мерки за икономии", наложени от консерваторите. Дилемата дясно-ляво, пред която е изправен Ник Клег, лидерът на Либералните демократи, а и самата му политическа кариера, бързо ще изчезнат, ако бъде "обезглавен" в Шефилд, където е избирателният му окръг, посочва Трейвърс. Къде на шега, къде наистина, Хикс отбелязва, че един букмейкър приема залози при коефициент 21, че до месец ще се оттеглят и тримата традиционни лидери.
В дискусията, където преобладават икономиката, кризата в здравеопазването, имиграцията и Европа, Камерън изразява желание "да довърши работата", напомняйки с гордост за постигнатия рекорден икономически ръст и за понижаването на безработицата, под 6 на сто.
Милибанд от своя страна подчертава съпътстващите щети от политиката на икономии - задълбоченото неравенство, падането на доходите на средната класа. Осемдесет на сто от британците "имат чувството за криза в цената на живота", посочва Гидиън Скинър, директор за проучванията в института "Ипсос Мори".
Месец преди вота консерваторите и лейбъристите са с равни шансове - 34 и 33 на сто от потенциалните гласове - сочат средните резултати от проучванията, изчислени от Би Би Си. Другите партии, бленуващи да станат решаващ фактор след изборите, си делят остатъка: Партията за независимост на Обединеното кралство (ЮКИП) с 13 на сто, Либералните демократи с 8 на сто и Зелените с 5 процента.
При все това гласуването по едномандатна мажоритарна система, определяща за победител кандидата с най-висок резултат в един окръг независимо от събраните гласове, внася значителни изкривявания в картината. Успяла с дързък набег да натрупа в Шотландия подкрепа, представляваща 3,5 до 4 на сто от бюлетините в национален мащаб, ШНП разчита да получи близо 40 депутатски места. С 10 до 15 процента от гласовете, пръснати из цялата територия, популистката и еврофобска ЮКИП, триумфирала на последните европейски избори, "може да приключи надпреварата с един-единствен депутат", обяснява Джак Блъмино, експерт по допитванията в ЛУИ.
Последната интрига засяга календарния график. Предвидено е новото правителство да бъде съставено до средата на май. Евентуалните следизборни сделки обаче може да направят този срок също толкова приблизителен колкото и датата за раждане на второто кралско бебе на Уилям и Кейт (ориентировъчно през втората половина на април) - това е другото събитие, вълнуващо страната в началото на пролетта.
)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)