Най-шантавите знамения за космическите феномени от древността до днес

Лов на метеорит и слънчево затъмнение - миналата седмица небесата ни предложиха и от двете "чудеса". На късмет ли са феномените от Космоса? Или зад изгубения в Средна гора метеорит и "нахапаното" от Луната Слънце се крие лошо знамение? "Стандарт" потърси отговор сред най-шантавите знамения за космическите феномени от древността до днес.

В петък Слънцето се скри зад "пердето" на Луната, както не го е правило от 1999 г. насам. Но какво всъщност означава "танцът" на небесните тела? И какви знамения са виждали зад него древните?

Прабългарите вярвали в силата, която дава слънчевото затъмнение. Дори с помощта на своя календар изчислявали кога ще настъпи и използвали феномена, за да атакуват враговете си. За елините слънчевите затъмнения носели лоша поличба и предвещавали бедствия. Във виетнамската култура пък се смятало, че Слънцето е било поглъщано от огромна жаба. Корейската история гласи, че огромни хрътки са допринесли за изчезването му. Те били насъсквани от бога на подземното кралство. За викингите затъмненията били нападения на небесни вълци, а индианците мислели, че орда духове опитва да изяде светилата на небосклона. Племето батамалиба в Западна Африка пък смятало, че астрономическият феномен е конфликт между Слънцето и Луната, който ще бъде преодолян, когато хората изгладят различията помежду си.

Суеверията обаче са живи и до днес. И сега мнозина смятат, че при затъмнение трябва да се спазват различни ритуали. Например - да се пости - както от месо и алкохол, така и от лоши емоции. По-суеверните се пазят и от подписването на договори, женитби, операции и пътешествия в дните преди и след затъмненията. Според други пък необичайният феномен носи късмет и е удачен момент за стартиране на някое ново начинание.

Макар и не толкова впечатляващи, лунните затъмнения също палят въображението на мистиците откакто свят светува. Според тях, когато Месечината - господарката на емоциите, се скрие, е идеалното време да се разделим с лоши навици или нечестни партньори.

Поверията за затъмненията обаче далеч отстъпват на тези за кометите. Появата на "дългокосите звезди", както ги кръстили гърците, е белязала съдбата на не един и два велики народа в древността. Още преди хиляди години хората ги възприемали като "конници на Апокалипсиса". Появата им се смятала за знамение за пагубни събития, които ще преобърнат близкото бъдеще. Различните култури разпространяват тезата, че именно това небесно тяло ще предрече настъпването на Страшния съд и края на света. През 1519 г., когато ацтеките трябвало да се противопоставят на завоевателя Кортес, те не го направили, защото се появила комета, която олицетворявала края на управлението му. Заради прословутата Халеева комета пък Англия била завладяна от Уилям Завоевателя, разказва легендата. А Чингиз Хан нападнал Западния свят, окрилен от "дългокосата звезда", припомнят суеверните.

Страхът от кометите - както от Халеевата, така и от не по-малко известните "Лавджой" и "Хейл-Боп", се пренесъл и в ХХ в. Като през 1909 г. комбинативни бизнесмени пуснали на пазара дори антикометни хапчета.

В Средна гора падна метеорит, но се разминахме с друго чудо, което според мистиците се появява при звездопад - т.нар. "небесни медузи". Явлението съпътства метеоритния дъжд и представлява странно полупрозрачно или жълтеникаво вещество, което прилича на медуза и излъчва доста неприятна миризма, пишат US сайтове. Много учени са правили неуспешни опити за анализ на това странно явление, тъй като при допир то се разпада много бързо. Както кометите и затъмненията, и "медузите" носят лоша поличба. Твърди се, че най-голямата паднала през 1950 г. във Филаделфия и била 2 м. Опитът да я "уловят" завършил безславно, като с метеорита и ловните дружинки от Сопот. "Медузата" станала на пяна в ръцете на полицаите и буквално се разтопила, разказват US сайтовете.