Наводненията и риск от слаби добиви натискат цените на нивите надолу

Бедствията и наводненията носят залагат нови загуби за земеделието през 2015 г. Те налагат допълнителна обработка на земята и свиват още повече оборотните средства, с които разполагат фермерите. А те са основен играч на пазара на земеделска земя, обобщава в своя статия „24 часа”. А фактите са - преовлажнени почви, невъзможност за навременна подготовка за пролетната сеитба и нужда от допълнително третиране с препарати на засятото през есента. И това на фона на слабата последна реколта у нас, която съвпадна пък с рекордно ниските цени на зърното на световните пазари.

Заради ниските световни цени на зърното и загубите, които понесоха фермерите, те са засели с цели 2 млн. декара по-малко пшеница. На някои земеделски стопанства дори се налага да разпродават ниви, за да избегнат фалита. Според Христов тенденцията за натиск на цените на земята надолу е явна, но каква точно ще е ситуацията на пазара ще стане ясно към края на годината. Причината е, че фермерите нямат приходи до жътвата, а те са основен участник в покупко-продажбите и затова се смята, че сделките между март и юли са по-малко.

И останалите експерти са единодушни, че основната причина за натиска на цените надолу през 2015 г. е, че слабите добиви у нас през миналата година се съчетаха със спад на международните котировки на зърното. Така фермерите бяха ударени от 2 страни - хем имат по-малко количество за продаване, хем и на по-ниски цени, което е най-лошата възможна комбинация. Така заради по-малкото приходи на земеделците те ограничиха наемането на земя за новата стопанска година. Това съвпада и с въвеждането на забрана за притежаване на земя от дружества, в които има офшорно участие. Преди няколко месеца парламентът прие и сериозни глоби за нарушението - по 100 лв. на декар. Сумата се утроява, ако нарушението продължава 3 месеца и може да се налага периодично. Всичко това води до предлагане на по-голямо количество земеделска земя, отколкото се търси на пазара в момента. И натискът на цените е надолу.

Според Радослав Христов от Националната асоциация на зърнопроизводителите заради по-малкото приходи и увеличените разходи за производство на всички фермери се налагало да съкращават харчове. „Например вместо пролетно подхранване с 25 кг карбамид на декар се правело с 15 кг. И въпреки ползваната досега технология за пръскане на посевите с 2 фунгицида, вероятно ще се мине само на един. Ще се наложи да поизцедим технологията, което, за съжаление, няма как да не се отрази и на добивите, които залагаме - например ако са 500 кг/дка, ще станат 400 кг”, посочва Христов.

Според члена на контролния съвет на Националната асоциация на зърнопроизводителите Ангел Вукодинов също може да се очаква умерено намаляване на цените на земеделската земя. Но ще има и такива стопани, които въпреки затрудненията ще гледат да купят парцели, които се предлагат в техния район, за да стабилизират стопанствата си. Тъй като те нямат свободни оборотни средства, това можело да стане само с увеличаване на кредитната им задлъжнялост.