Ограничават критичните публикации срещу политици и партии с промени в НК

И второто правителство на ГЕРБ ще направи опит да се ограничат критичните публикации срещу политици и партии.

Затвор до 10 години за всеки, който влезе или излезе през границата на България, за да върши терористични актове, предвиждат още промените в НК. Текстът е в отговор на резолюция на Съвета за сигурност на ООН, който призова държавите да синхронизират законодателството си заради големия брой граждани на европейски държави, отиващи да се бият на страната на "Ислямска държава". Целта е ограничаване свободното придвижване на хора, пътуващи с цел участие в терористични групировки, както и обучението им, пишат от правосъдното министерство. Според новите текстове наказания се предвиждат и за всеки, който организира обучение за терористи, както и за съгласилите се да участват в него. Изключение се прави само ако участник в подобно обучение съобщи на властите. Чужденците, които на българска територия се подготвят за подобни престъпления, също са заплашени от 8 до 10 г. затвор.

Министерството на правосъдието предлага в Наказателния кодекс (НК) да се запише като престъпление проповядването или подбуждането чрез медиите към дискриминация, насилие или омраза, основани на политическа принадлежност. Предвиденото наказание е затвор до четири години и глоба от 5 до 10 хил. лв. Проектът е качен за обществено обсъждане на сайта на министерството. Сега съществуващият чл. 162 ал. 1 гласи: "Който чрез слово, печат или други средства за масова информация, чрез електронни информационни системи или по друг начин проповядва или подбужда към дискриминация, насилие или омраза, основани на раса, народност или етническа принадлежност, се наказва с лишаване от свобода от една до четири години и с глоба от пет хиляди до десет хиляди лева, както и с обществено порицание". Министерството иска да се добави "или политическа принадлежност". Така ще се даде възможност на прокуратурата да разследва всеки, който критикува политически субекти, както и медиите, в които се случва това, пише в. Сега.

Интересното е, че изменението се промъква покрай т. нар. антитерористично законодателство, чиято цел е да се въведат наказания за обучение в тероризъм и преминаващи през България привърженици на радикални групировки. В мотивите пише, че по този начин ще се предотврати пропагандата към "престъпни посегателства на религиозна или политическа основа". През 2010 г. правителството на ГЕРБ предложи подобна поправка с много по-общ текст, зад който се криеше и дискриминация заради политическа принадлежност. Намерението предизвика остра реакция, след като депутати от опозицията и юристи разкриха, че под ударите на закона ще попаднат журналисти, които пишат критично за управляващите. Така предложението в крайна сметка не бе прието.

Предлаганият сега текст също беше разкритикуван от правозащитници заради възможността да се използва за ограничаване свободата на словото и саморазправа само заради критични изказвания. Адвокат Михаил Екимджиев коментира, че подобен текст може да доведе най-малкото до цензура или автоцензура заради страх от наказание. Според него поправката може да е вредна за политическите дебати като цяло. "Всеки политик може да каже: Вие ме критикувате не защото съм некадърен, а защото принадлежа към еди-коя си политическа партия", обясни той. Екимджиев допълни, че този текст може да се използва и за саморазправа с политически опоненти. Депутатите обаче имат имунитет и не могат да бъдат преследвани заради изказванията си освен със специално разрешение на парламента. Затова според правозащитника острието на този текст ще падне върху журналистите.

Не е ясно кое е дало повод Министерството на правосъдието специално да прибави политическата принадлежност като подбуждане към дискриминация, тъй като не са известни подобни казуси в българското общество. Според юристи някои политици могат да се възползват от текста и да се жалват от дискриминация и защото не са отразявани в медиите, например.

Автор на поправката е работна група към Министерството на правосъдието, в която участват прокурори, съдии и членове на Висшия съдебен съвет. От министерство казаха, че целта не е да се ограничава свободата на словото. "При изработването на текста сме се ръководили от това, че хората трябва да бъдат толерантни един спрямо друг както по повод на тяхната раса, народност или етнос, така и въз основа на политическата им принадлежност. Политическата принадлежност сама по себе си никога не е достатъчна, за да бъдат определени качествата на една личност. В контекста и на доклада на "Амнести интернешънъл", според който държавата не се справя с борбата с престъпленията от омраза, считаме, че наказателно-правна защита трябва да получат и хората, които биват дискриминирани, насилвани и мразени само и единствено въз основа на политическите си възгледи", заяви зам.-министърът на правосъдието Петко Петков, ръководител на работната група.

От министерството припомниха, че конституцията забранява дискриминацията, основана на раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход, религия, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично и обществено положение или имуществено състояние. Там обаче не пише, че трябва да се влиза в затвора за публикации в медиите.