Андрей Чорбанов обясни защо е напуснал ПГ на ИТН, но не и парламента

Момчето си отива ...

Ще продължавам да ходя по софийските улици със семейството си, да ям печена царевица и да пия греяно вино. Правех го преди, правя го и сега. Дори да не се харесва на всеки. А на критикарите ще кажа да не забравят, че и тях не ги харесват всички".

Това написа на личната си страница във Фейсбук проф. Андрей Чорбанов, който в петък напусна парламентарната група на "Има такъв народ", но не и Народното събрание. В 51-ия парламент Чорбанов беше председател на комисията по образованието и член на този по здравеопазване. Независимите депутати обаче нямат право да членуват в комисии, затова още в петък той беше служебно отстранен от тях. Ето какво още сподели проф. Чорбанов:

"Всички, които ме познават добре знаят, че качеството ми на живот от десетилетия зависи не от парите, които получавам, а от средата, в която живея и работя. Това ми разбиране ми дава възможност да правя и работя неща, които обичам с хора, които харесвам и обичам. Всяко изваждане от тази ми среда е крайно болезнено за мен и води до дълги размисли, които винаги завършват с вземането на трудни решения. Човек трябва да е готов да напусне работата си, средата си, приятелите си, роднините си и дори семейството си ако не е щастлив с тях, независимо от загубата. Това не е безотговорност, даже напротив. Това е запазване на същността и целостта на една личност, вместо да се запазва необходимостта от постоянно играене на роли, които се харесват във всяка общност, в която сме в контакт. Работата и живот сред хора, които явно не харесваш не може да бъде продуктивна и полезна както за теб, така и за околните. За да не звучи социопатско ще кажа, че намирането на среда от малък брой приятели, любов в семейството и хубава работа е напълно постижима цел, до която мисля, че съм достигнал, а това ме прави щастлив.

В петък, 19 декември напуснах парламентарната група на ИТН и партията. Близките ми, колегите в БАН и приятелите ми знаят, че още след сформиране на правителството заявих, че последния ден на този парламент ще бъде и последния ден в ИТН. Абсолютното ми несъгласие с този избор на ръководството се сблъска с обещанията пред избирателите за по-добра образователна система, повишени стандарти и финансиране, реформа. Наложихме надпартиен стил на работа в Комисията по образованието и науката в полза на общественият интерес, защото тук партии и пропаганда няма. Като Председател на Комисията по образованието и науката сега е момента да благодаря на всички членове на комисията от всички партии за активната работа в тази надпартийна сфера, запазването ВИНАГИ на добрия тон в общуването в комисията и липсата на агресия при несъгласие с отделните политики. Благодаря на всички членове на комисията за добрите думи, които ми казаха при напускане на този висок пост. Гордея се с работата на комисията, допълнително ще публикувам отчет за работата и приетите в нея нормативни документи. Благодаря и на техническия екип и референтите, с които работихме през това време. Благодаря и на министър Красимир Вълчев за диалогичността и конструктивната съвместна работа. Слава Богу – при образованието и науката Борисов, Пеевски, Асен Василев, Мирчев и останалите екстремни лидери работа и въздействие нямаха. В Комисията бяха само хора, съпричастни към образованието и науката.

Ние, българите сме изтъкани от някакъв неистов порив за въздаване на морална справедливост и ценности. Всеки възприема себе си като последна инстанция, определяща добро и лошо, правилно или не, красиво или грозно. Трябва под всеки пост на някото да се закачим за всичко, което е възможно. Защо бе, хора. Ако има нормална снимка в семейна или частна обстановка се почват неща от типа – „този защо все с жена си се снима, защо постоянно се фука с нея, не се ли наяде, не се ли напътува“. „Ми да – така са политиците“, а и какво ли още не. Никой няма да обърне внимание, че аз, като всеки нормален човек съм правил същите неща и без да съм политик. Ще продължа да ги правя и зная, че винаги ще има недоволни, мразещи, завистливи. Все хора, на които нищо лошо не си направил, но те държат да ти покажат, че не те харесват, не харесват дрехите ти, жена ти, начина ти на живот. Защо го правят ли – ами нямам отговор. Аз никога не влизам в профилите на хората, които не харесвам и ако случайно ми попадне такъв пост просто продължавам нататък, обикновено без да го чета. Затова и не е случайно, че маса хора блокират възможността за коментари, нещо, което аз самия никога не правя. За сметка на това със задоволство блокирам и изтривам всеки, който мине границата на благоприличие.

За мен основни добродетели са лоялността и отговорността. Аз съм основател на ИТН, депутат във всичките 6 парламента, в които ИТН участва. Постоянно ме питат защо не си тръгнах по-рано от ИТН? Много е просто, как се тръгва от партия, която ти си създал? Аз не съм приходящ случайник и долен тарикат, появяващ се само, когато партията участва във властта и да се докопа до някаква властова позиция. Аз съм бил в ИТН в най-трудните ни времена, когато едни хора ни спазаряваха по коридорите с какво ли не, за да останем в „демократичното“ правителство, били сме и извън парламента, били сме и в явна опозиция. В нито един от тези моменти не съм се поддавал на давления отвън. Аз бях ИТН. Това е моята лоялност. Мнозина си тръгват при първата трудност или кривване от правилния път, но за мен никога не е било толкова лесно. Разбира се, всяка лоялност си има граници, никога не е безусловна. Трябваше време, за да разбера, че вече тази партия е обсебена от други хора, с други ценности и друг морал – различен от моя. Напуснаха ни 95% от професионалистите във всички области, заместени с по-неподходящи, но пък по-предани хора. Защото професионалистите са критични, а преданите – не. Дилетантството стана норма, арогантността – мярка за подражание. Трябваше ми време за да разбера, че не аз си тръгвам от ИТН, а ИТН си е тръгнала от мен. Аз просто затворих вратата.

Работата в сферата на науката и образованието е моят единствен приоритет в Народното събрание. Това е надпартийна кауза, която не би трябвало да се влияе от чисто политически уклони и пропаганда. До последно се надявах, че е в сила нашата програма, в която е записано, че образованието и науката са най-важният приоритет за развитието на държавата. Неприемането на държавния бюджет за 2026, както и неприемането на Закона за училищно и предучилищно образование, по който работим 7 месеца ми дадоха да разбера, че присъствието ми в парламентарната група и партията не просто е безсмислено, а ставам участник в процес, който явно не харесвам. Това беше абсолютно безотговорно и недържавно като проява. За мен отговорното поведение предполага гласуване на държавния бюджет след като си управлявал през годината. Питате защо не напуснах и парламента – доста е просто. Защото веднага надолу по веригата на мое място ще дойде човек, който ще подкрепя този процес, който не е харесван от нашите избиратели. Нека на следващите избори ръководството да постави правилните хора на правилните места.

Постоянно чувам глупости, че може би стоя в парламента заради високата заплата и други привилегии. Истината е, че „други“ привилегии нямам, а що се отнася до заплатата не мисля, че някой от вас знае какви са ми били доходите преди парламента. Не са ме взели в НС пътьом от полето, а имам 33 години стаж в моята професия, последните от които на максимално висока позиция. Винаги съм бил финансово независим и съм живял по същия начин, както и сега. Бях имотен преди парламента, ще си остана имотен и след него. Нямам никакви интересни придобивки за мен и семейството ми по време на работата ми в НС, близките ми учат и работят в нормална среда. Нямам акции, офшорки, крипто-валута, злато и квото се сетите. Но пък имам хора до мен, които струват доста повече. Сигурно има депутати, висящи по банките в Парламента заради едната заплата и надпис във Фейсбук, че работят в НС, но не такъв е моя случай.

Никога, ама никога не съм искал никакво назначаване на какъвто и да е било пост. Винаги съм мислил, че има нормални процеси и би трябвало най-добрите в своята сфера да заемат съответните длъжности. Това далеч не стана така, но няма да влизам в подробности. В същност, аз нищо не съм искал и всеки може да го потвърди. Нямах и нямам амбиция за нищо друго, освен за работа в помощ на образованието и науката, които продължават да са най-слабо финансирани у нас сред страните в ЕС. Това е даже срамно.

Трябва да кажа и нещо важно. Напускайки парламентарната група в петък ми се обадиха или писаха стотици хора. Обадиха ми се депутати от всички парламентарни групи, политици, близки, приятели, колеги, журналисти, просто познати и непознати – всички до един поздравявайки ме за изборът ми да си тръгна. Трябва да им благодаря за нещо много важно – едва сега разбирам колко много хора са приемали изборът ми за партийна политика, доверявайки се на мен и качествата ми, вярвайки ми без да си позволят да критикуват точно този избор, приемайки решението ми. Защото хората в този свят и в този живот не се делят по партии, а по честност, почтеност, лоялност и отговорност. Понякога и по любов. Защото може да си честен и почтен в неподходяща партия или пък истински мерзавец в „правилната“ такава. Само че приятелите, колегите и близките го знаят. Благодаря ви.

Не съм се карал с никого в ИТН. Не очаквайте от мен жълтини, жлъч и агресия. Камо ли пък записи, чатове и прочее недостойни занимания с лична комуникация. Натъжен съм за всичко, което можеше да е различно, но не стана. Тръгвам си от място, което беше мой дом, но вече не го чувствам такъв. Това, което мога да кажа сега е, че във всяка партия има хора, които искат да работят в полза на обществото и са там за тази цел, но често властовите амбиции, алчността и откровената демагогия сред лидерите изкривяват и най-добрата идея. Говоря за всички партии в парламента. И накрая ще цитирам Сталин, който отдавна е заявил – „Кадрите решават всичко“.