Църквата укрила 150 млн. лева осигуровки

Сивата икономика отдавна владее черквите в България от притвора до върха на камбанарията и напира да влезе дори в олтара.

Българската православна църква масово не плаща осигуровки на клисари, продавачи на свещи, псалти и прочие. От това бюджетът на държавното обществено осигуряване е ощетен със 150 079 080 лева за последните 14 години.

В него не са внасяни нито здравни, нито социални осигуровки за близо 12 000 църковни служители (без расо) в 13-те епархии в страната, пише в. "168 часа".

За внушителната група неосигурени лица сигнали подадоха свещеник от София и негови събратя от провинцията.

Наскоро комисията по бюджет и финанси в Народното събрание обсъди промени в Наказателния кодекс. "Идеята е неплащането на осигуровки да се криминализира. А на работодателя да бъдат наложени високи глоби", каза членът й Димитър Горов от БСП. Той се изненада, че Църквата не плаща осигуровки на светските служители. "Църквата е юридическо лице и не е освободена от плащане нито на осигуровки, нито на данъци", казва доц. Дилян Николчев, преподавател по канонично право в Софийския университет "Св.
Климент Охридски".

През 2000 г., когато влиза в сила Кодексът за социално осигуряване (КСО), Българската православна църква започва да дължи осигуровки за своите служители. При различни минимални осигурителни прагове през годините сумите са различни, но до тази година натрупаните задължения надхвърлят 150 милиона лева.

Най-често причина да не се внасят осигуровки е липсата на трудови договори на църковните служители с настоятелствата. Експерт счетоводител, който изчисли, че общата сума на осигурителните вноски за едно заето лице в Църквата за периода 2000-2014 г. е 12 507 лв. Умножена по броя на цивилните лица, ангажирани в различни дейности на БПЦ, тя формира общото задължение от над 150 милиона лева.

Системно неосигурявани за трудова злополука, болест и пенсия са клисари, продавачи на свещи, псалти, църковни певци и иподякони в около 3000 черкви и манастири. Според КСО те подлежат на задължително осигуряване, тъй като престират, тоест предоставят в полза на работодателя си - Църквата, своята работна сила, имат работно място и спазват работно време. Наличието на тези три елемента задължава.

Скандалът е още по-голям и защото в Националната агенция по приходите не са били внасяни и задължителните 10% данък върху общия доход на светските лица. Вноските по този данък се изчисляват на база на минималната работна заплата, която трябва да получават цивилните църковни служители.

Неплащането на данъци на държавата е чисто престъпление на фона на завидното имотно състояние на БПЦ - най-големия притежател на имоти в България след държавата.