„Свидетели сме на това как България гони инвеститор. Когато един човек, в тези трудни времена иска да налее пари, държавата би следвало да тича след него, а не обратното”, твърди Драганов.
Къде в този казус е министър Николина Ангелкова?
Последвайте канала на
„Истината е, че имаме един министър, който не смее да вземе решение”, заяви Румен Драганов, председател на Института за анализи и оценки в туризма. Според него изясняването на ситуацията може да се уреди и от сега действащата нормативна уредба, но трябва твърда ръка, която да вземе решение. „На България не й трябва 1, а 60 нови лифта, за да откликне на нуждите на туристите. Първо обаче трябва обществото да реши – искаме ли туристи в планината, или не. Само така собствениците на туристически обекти могат да работят качествено и да не се създават опашки и нерви”, категоричен е той.
Инвестиция между 20-30 млн. евро вече 7-ма година чака зелена светлина от държавата. За пореден път управляващите отмениха решението за изграждане на втори кабинков лифт в Банско, въпреки обещанията, че туризмът ще бъде приоритет за кабинета.
Вместо да привлича нови инвестиции сформираното Министерство на туризма прави харчове на европейски пари, за да рекламира малко известни туристически обекти. Най-добрият зимен курорт на Балканите чака адекватни действия и бързи решения, защото виещите се опашки пред единствения кабинков лифт в Банско отблъскват туристите.
Масова кампания под съпровода една „зелена” организация спъва проекта чрез сълзливи лозунги години наред. Изкарват се частични данни, манипулирани според интересите на еколозите, които лесно могат да бъдат проверени и отхвърлени като контрааргументи за предприемане на законово и икономически изгодно решение за държавата.
Освен без туристи България е заплашена да остане и без инвеститори, защото изпраща негативни сигнали към всички потенциални вложители в икономиката ни, твърдят икономисти. Едно след друго няколко правителства вземат противоречиви решения по казуса Банско – неголям проект, който обаче може да се окаже „златната кокошка” за българския туризъм и да допринесе положително и за други сектори.
По думите на Драганов туристическите зони трябва да се използват, защото в противен случай, колкото и пари да харчи държавата за реклама на туризма, това няма да бъде ефективно. „Може да изхарчат и 1 млрд. лева за реклама, ама туристът като дойде тук и види опашки, бутане, предреждане, няма да се върне повече. А, светът е голям, ще се намери къде другаде чуждите туристи да карат ски и да харчат пари”, каза Драганов. „Защо харчим милиони за реклама, като нямаме лифт, нямаме какво да предложим на гостите. Нека обществото каже съгласно ли е 2% от планината да се ползват за туристическа зона”, заяви той. По думите на експерта в момента овцете имат по-добър статут от туристите в планината и този казус трябва да се изясни чрез повече инициативност от ресорното министерство. „Туризъм ли ще развиваме или ще гледаме овце и крави, нека се вземе решение”, апелира Драганов.
Почти пет пъти по-малка по площ от България, Словения разполага с 1800 км писти и над 200 лифта и съоръжения. Чехия, чийто най-висок връх е малко над 1600 м, гордо предлага на гостите си 7000 км писти. В Австрия общата им дължина е над 22 500 км, а 80% от ски зоните са на надморска височина между 1400 и 2200 м. У нас пистите във всички зимни курорти са общо едва 200 км. Потенциал обаче има. Банскo ще бъде домакин на три старта от Световната купа по ски за жени след по-малко от месец. Присъщо ли е на курорт отличен с такова признание да остане само с един кабинков лифт? Редно ли е туризмът да оцелява не благодарение, а въпреки държавата? Нека новосформираното и дълго чакано Министерство на туризма да даде отговори. Седем години протакане във времето стигат.
Според икономическите експерти зимният туризъм допринася по-благоприятно за хазната от летния, а потенциалът му не се ползва достатъчно у нас. Цялостно секторът осигурява над 13,6% от Брутния вътрешен продукт на страната. Въпросът е защо гоним турисите от планините.
Същото се потвърждава и от икономисти. „Всеки 100 000 туристи годишно създават пряко в сектора 820 работни места. Това са важни ефекти, които трябва да се имат предвид – и ако се вземе политическото решение да не се създадат тези работни места, трябва да се каже ясно защо това не се е случило”, твърди е Лъчезар Богданов от „Индъстри Уотч”. Според изследване на компанията освен тази заетост се генерират още 201 работни места в свързани сектори и 199 работни места във вторчносвързани отрасли. Цялостното влияние върху пазара на труда при 100 000 туристи е над 1220 нови работни места, обобщава Богданов.
Туристическият отрасъл може да стане мощен двигател за България, ако се стопанисва адекватно. Именно туризмът е способен да действа като задвижващ механизъм за хранително-вкусовата промишленост, ресторантьортството, строителството, дребния и същевременно обезверен от кризата сектор. В тази връзка изграждането на един лифт е от огромна значимост не само за пазара на труда в района на Банско, а за имиджа и развитието на икономиката и държавата като цяло.
Удобното министерско кресло носи и своята отговорност и някой трябва да поеме нещата в ръце преди съседните ни държави да изпреварят родните курорти, молят се и банскалии. „В Пиринско се молим за изграждането на новия лифт вече години наред. За нас това е работа, храна на масата, здраве в домовете”, твърди Радина от Банско.
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)