Още година вузовете ще произвеждат професори на кило

Висшите училища ще имат едногодишен гратисен период, през който ще могат да се възползват от бурното производство на хабилитирани преподаватели.

Това става ясно от промени в Закона за развитието на академичния състав, пуснати за обсъждане от просветното министерство. Законопроектът предвижда приемането на минимални национални изисквания към кандидатите за придобиване на научна степен или за заемане на академична длъжност, информира в. Сега. Към момента всеки университет сам си определя критерии и правила за тези процедури. Сред националните изисквания могат да са например минимален брой публикации в издания с импакт фактор, брой цитирания, участия в научни проекти или брой обучени докторанти, защитили научен труд. Критериите няма да са общовалидни, а ще се съобразят с особеностите на отделните научни области. Те ще бъдат определени в правилника за прилагане на закона. Друго предложение е оценяването на дисертациите да се прави само от преподаватели и учени, които отговарят на същите минимални изисквания. В проекта е предвидено промените да влязат в сила от 1 януари 2016 г. Това означава, че висшите училища имат поне една година, за да провеждат конкурсите по сегашния ред. Процедурите, които не са приключили към датата на влизане в сила на закона, ще се довършват при досегашните условия и ред.

Идеята за минимални национални изисквания, която се лансира от просветния министър Тодор Танев, не е нова. В научните среди тя периодично се обсъжда от поне 2-3 години - с идването в МОН на всеки нов екип. Бурното производство на професори започна след приемането на Закона за развитието на академичния състав през 2010 г. Проектът бе предложен от просветния министър в първото правителство на ГЕРБ Сергей Игнатов. В закона беше разписано закриването на Висшата атестационна комисия, а висшите училища получиха правото да организират по собствени правила конкурсите за професори и доценти.

В резултат на децентрализацията само за 15 месеца броят на хабилитираните лица във вузовете и БАН се увеличиха драматично - 309 професори и 361 доценти. Рекордна се оказа 2012 г., когато научни трудове са защитили 751 преподаватели - от тях новите професори бяха 366, а доцентите - 385.