Валерий Николов (61 г.) от София цели 20 часа ходи с инфаркт, без да получи адекватна помощ. Отива за преглед в поликлиника и две болници, вика и Спешна помощ, но лекарят му изписва аналгетици. Едва в „Пирогов" кардиолози диагностицират вече тежък инфаркт. Веднага го отвеждат за коронарография и му поставят два стента.
В спешната болница веднага установили тежък инфаркт. „Заради това забавяне обаче половината ми сърце не работи. Край с него!", каза Валерий. Той и синовете му не знаят името на лекаря от Спешната помощ, не им се е представил. В „Пирогов" Валерий поел екипът на проф. Мария Миланова, който извършил коронарография по спешност. „Тя потвърждава острия миокарден инфаркт, вижда се и че пациентът има пресен тромб в лявата сърдечна камера. Причината за него вероятно е забавянето и е едно допълнително усложнение", обясни проф. Миланова. Тя изписала Валерий в добро състояние на 16 януари, а в петък мъжът бе на поредния преглед при нея.
Валерий и Любомир се свързали с докторка от „Превент", но в този момент тя била на домашни посещения. Посъветвала ги да повикат спешна помощ, а ако им откажели, щяла да дойде веднага. „Бърза помощ дойде за 5 минути. Лекарят бе много симпатичен, говорихме си за много неща, междувременно ми направи електрокардиограма. С първия запис обаче имаше проблем и „пусна" втора. След като я видя, каза, че всичко е наред, всичко били перфектно", разказа Валерий. Тогава той помолил лекаря да му изпише нещо срещу болката, щом няма нищо тревожно. „Изписа ми аналгетици - основното диклак, което няма нищо общо с повлияване при инфаркт", каза мъжът. Любомир допълни, че според доктора баща му имал прещипване на нерв на гърба. „Към 1 ч на 11 януари започнах да повръщам. Не знам как изкарах нощта", каза пациентът. На сутринта големият му син Мартин решил да го закара в частна болница. „Първо минахме през една, но там имаше много хора. Затова отидохме в „Торакс". Баща ми вече не можеше да диша. Остана в колата. Аз се качих при дежурния и му показах електрокардиограмата. Той викна: „Момче, моментално отивайте с баща си в „Пирогов"!", спомни си Мартин.
Историята с цената на живота започва около 15 ч на 10 януари т.г. „Появи се гръдна болка, която постепенно се засилваше", каза пред „Труд" Валерий. Малкият му син Любомир го отвел в поликлиниката на Трета градска болница, където във фоайето срещнали дежурен лекар, който разговарял с портиера. „Описах болката си на доктора и запитах какво може да е. Той отвърна: „Може би сте направили малко инфарктче", каза Валерий. „И аз много добре запомних думата, защото ми направи силно впечатление. Не ни каза името си, затова няма как да го издирим, но ни препоръча да потърсим частния център „Превент", който поемал пациентите на личната лекарка на баща ми, ако тя не е на смяна", разказа Любомир. Докторът обаче не споменал, че точно на гърба на ДКЦ-то се намира Националната кардиологична болница.
)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)