Как трябва да стане? Изписваш го хубаво. Отиваш в парламента. Парламентарните групи, включително покани след това и направи среща с опозицията, които искат – ако искат, да дойдат, представи им я, ако не искат да дойдат… Поне господин Миков на мен ми заяви, че искат да са градивна или опозиция, която, ако има нещо добро, да го подкрепят. Покани ги, седнете, разговаряйте. Ако искат – искат, ако не – не, това им е работата, да са опозиция. Но за нашите парламентарни групи заделяш колкото трябва време – там има грамотни хора, хора, които са били в службите, работили са, познават проблемите, постигаш си подкрепата. След това идваш тук, даваш я на Министерски съвет, приемаме я и заставаме – ще ми запишете в календара, живот и здраве, 12 януари, да дойдем така, както бяхме в здравето, така ще дойдем и при тебе – всички ще те подкрепим всячески. Защото това, което каза, аз мисля, че няма нито един от министрите, който да не каже „Да, но това хората не си го мислят“ или „Не сме го чували в разговори и дебати“. И то е нормално. Не може, нищо против нямам секретарките или техническия екип – да взимат толкова, колкото undercover-ът, който може да го уловят всеки момент, или на границата, бягайки, винаги може някой да го… Има си рискове и то са си реални рискове. Както е – едно е да си пожарникар, който гаси пожарите, друго е с чантата да ходиш да съставяш актове. Не че не е важно, но то затова има степенуване на труда – първа и втора категория, ще имаш пълна подкрепа.