"Трябва да се мисли за едно окрупняване на службите, които подслушват. Безспорно Националната разузнавателна служба (НРС) трябва да ползва специални разузнавателни средства (СРС), но трябва ли да има собствена дирекция за възпроизвеждането им?" Такова съмнение изрази днес зам.-министърът на вътрешните работи Веселин Вучков по време на обществено обсъждане на проектозаконите за националната сигурност, НСО, военното разузнаване и НРС.
Вучков твърди, че използването на СРС-та трябва да бъде подложено на много по-строг контрол, вместо да се увеличават службите, които ги възпроизвеждат.
Така излиза, че ако един разузнавач бъде избран за депутат и излезе в неплатен отпуск, си запазва досега със службата. Това напълно би му позволило да влияе политически на опонентите си.
„Запазването на две разузнавателни структури води до нездрава конкуренция между тях”, коментира пък бившият шеф на контраразузнаването Атанас Атанасов.
Излишно е да има три служби, които технически прилагат и обработват специалните разузнавателни средства, след като това може да се прави на едно място, а информацията да се изпраща на всички, които имат право и са поискали прилагане на СРС, добави Вучков, цитиран от БТВ.
Според проектозакона, разработен от Съвета за сигурност към Министерския съвет, Държавната агенция "Разузнаване" (ДАР) ще може да разполага със собствен кадрови и технически капацитет за проследяване, издирване и подслушване подобно на МВР и ДАНС.
Той посочи, че в германската конституция е записано, че две парламентарни комисии следят конкретно използването на СРС-та и работата на всички специални служби, за да не се допускат злоупотреби. Според зам.-министъра в проектозаконите за НСО, НРС и военното разузнаване трябва да се предвиди и създаването на парламентарна подкомисия, която да отговаря за контрола върху използването на СРС.
Служителите от бъдещата ДАР ще могат да се кандидатират за президент, вицепрезидент, народни представители, членове на Европейския парламент, общински съветници и кметове. На тази притеснителна опция наблегна пък адвокат Александър Кашъмов от Програма "Достъп до обществена информация". Той призова разузнаването да не се превръща в школа за ръководни кадри.
Още по-притеснителен е текстът на Чл. 37, ал. 2 от проектозакона, според който всеки служител на НРС, избран на някаква мандатна длъжност, излиза в неплатен отпуск "за времето на мандата му и след прекратяване на пълномощията му се осигурява заемането на предишната или на друга равностойна длъжност".
Както и при първото обсъждане на законопроекта в присъствието на президента Росен Плевнелиев, и днес НСО отнесе най-много критики. Според текстовете, служителите ще могат да задържат хора до идването на полицията и в присъствието на медицинско лице. "Дали органите на НСО ще могат да се справят със спазването на правата и задълженията, ако имат право да задържат?", попита преподавател от Академията на МВР.
)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)