Айнщайн благодарен на жена си за теорията

„Когато мъж разговаря с красиво момиче в продължение на час, му се струва, че е минала секунда. Но ако седне на гореща печка, секундата му изглежда като час. Това е относителността."

Този труд, наричан и днес революционен, заедно с публикуваната 8 години по-късно Обща теория на относителността носят на Айнщайн световна слава.

Науката обаче не е единствената страст на физика. В Политехниката в Цюрих той среща сръбкинята Милева Марич. Тя е от доста заможно семейство, но по-впечатляващото е, че е единствената жена сред шестимата студенти в специалност „Математика”.

Приживе геният Алберт Айнщайн редовно пробутва този афоризъм, стане ли дума за прочутата му Теория на относителността. Утре стават 99 години, откакто великият физик формулира Специалната теория за относителността в труда си „За електродинамиката на движещите се тела”, публикуван в края на 1905-а.

Ученият онагледява идеята си с т.нар. парадокс на близнаците. Става дума за въображаем опит, при който единият брат остава на Земята, докато другият е астронавт и се отправя на пътешествие в Космоса. Той отлита с кораб, който се движи със скоростта на светлината. След една година, когато астронавтът каца на Земята, се оказва, че неговият близнак, останал на Земята, би бил значително по-възрастен.

Приятелството им прераства в любов, а първият плод е Лизерл – извънбрачната им дъщеря, родена през 1902-ра. Десетилетия наред биографите на гениалния учен не подозират съществуването на Лизерл. През 1986-а обаче наследниците му разкриват любовните писма, разменени между Алберт и Милева между 1901-1903. В тях влюбените говорят за очакването на първото си дете. Става ясно, че Айнщайн се е надявал на момче, а половинката му – на момиче, пише в. "Монитор".

Според кореспонденцията Марич е родила в Нови Сад в началото на 1902-ра, докато Алберт е в Швейцария. Грижила се е около година за Лизерл и после е отишла при мъжа си. Двамата се женят през 1903 г. и по-късно им се раждат двама синове – Ханс-Алберт и Едуард. За момиченцето повече не се споменава нищо. Според някои източници е починало от скарлатина през септември 1903, а според други е било осиновено от приятелка на Милева Марич. И двете версии засега нямат потвърждение.

Бракът на Айнщайн с колежката му от Политехниката продължава до 1915-а на приливи и отливи и приключва с признанието на учения: „Гледам на жена си като на служителка, която не мога да уволня“, направено в писмо до негов приятел. Факт е обаче, че именно първата съпруга на Айнщайн е негов съмишленик във физиката. Прокрадват се дори твърдения, че Теорията на относителността е тяхно общо творение, за което също има епистоларни доказателства.

Веднъж Алберт написал: „Ще бъда щастлив, когато заедно завършим нашия труд“. По-късно в писмо до своя тъст признава: „За всичко, което съм постигнал, съм задължен на Милева. Тя е моят източник на вдъхновение, моят ангел, предпазващ ме от всички грешки в живота и в още по-голяма степен - в науката. Без нея не бих могъл да завърша каквото съм захванал...“

Веднага след раздялата Айнщайн пише на бившата си половинка: „Ще видиш, че аз всъщност ти оставам верен - през целия си път“. Знае се също, че всички финансови средства от своята Нобелова награда през 1921 г. ученият изпраща на г-жа Айнщайн №1, макар по същото време вече да заспива в обятията на далечната си братовчедка Елза, която става втората му съпруга.